25
Очаквах с нетърпение завръщането на Халум от острова в Шумарския залив. От две години не бях виждал нито вречената си сестра, нито своя вречен брат и изповедниците не можеха с нищо да ги заместят. Жадувах да прекарвам дълги часове в компанията на Ноим и Халум, облекчавайки натрупаното в мен, както правех навремето. Ноим бе някъде в Сала, а Халум, макар да твърдяха, че ще се върне всеки момент, не се появи нито през първата, нито през втората седмица след пристигането ми. Един ден, някъде към края на третата седмица, напуснах канцеларията малко по-рано от обикновено, преуморен от напрежението да навляза час по-скоро в новата си роля и поех към имението на Сегворд. Когато влизах през портата, готвейки се да се отправя към отредената ми стая, погледът ми се спря на стройна девойка, която тъкмо закичваше в косата си откъснатото красиво цвете. Не виждах добре лицето й, но оглеждайки фигурата и позата не изпитвах никакво съмнение коя е тя.
— Халум! — извиках аз и се втурнах към нея. Тя се извърна, намръщи се и краката ми се подкосиха. Веждите й бяха сбърчени, а устните стиснати, в погледът й се четеше студенина и отчужденост. Какво ли означаваше всичко това? Лицето й бе познатото лице на Халум — черни очи, фино изваян нос, остра брадичка — и все пак, това бе лице на непозната. Нима изминалите две години бяха променили до такава степен моята вречена сестра? Ако имаше разлика, между онази Халум, която толкова добре познавах и тази жена, то тя бе едва доловима, почти неосезаема — в изражението на лицето, наклона на веждите, помръдването на ноздрите, потрепването на устните, но сякаш с това се променяше и душата й. Едва сега, приближавайки, забелязах, че има дребни различия в чертите, но те можеха да се дължат на изминалия период от време или на несъвършенство на паметта ми. Сърцето ми туптеше все по бързо, пръстите ми трепереха и по раменете ми се разля странна топлина на объркване. Готов бях да застана до нея и да я прегърна, но изпитвах боязън пред нейната промяна.
— Халум? — повторих несигурно, с пресипнал и развълнуван глас.
— Още не се е върнала — гласът бе като сипещ се сняг, по-дълбок от халумовия, хладен, резониращ.
Стоях като парализиран. Възможно ли бе Халум да има сестра-близначка? Знаех, че има друга сестра, която бе далеч по-малка от нея. Не можех да повярвам, че е крила от мен през всичките години прекарани заедно факта, че има близначка. Но приликата бе изключителна и смущаваща. Чел бях, че едно време на Земята познавали тайната да създават изкуствени същества от химикали, които дотолкова приличали на оригинала, че можели да заблудят майка и любовник и в този миг бях готов да повярвам, че по някакъв начин тайната е била запазена през вековете до ден днешен и че фалшивата Халум пред мен е просто едно дяволско копие на моята истинска вречена сестра.
— Простете тази глупава грешка — рекох аз. — Този човек ви помисли за Халум.
— Това се случва често.
— Вие роднина ли сте й?
— Аз съм дъщеря на брата на Върховния съдия Сегворд.
Каза ми, че се нарича Лоймел Хелалам. Халум никога не ми бе споменавала за своята братовчедка и дори да го бе правила, аз нямах спомен. Колко странно, че бе скрила от мен за съществуването на нейно огледално изображение в Манеран! Назовах се и Лоймел веднага се досети, че аз съм вречения брат на Халум, за когото по всичко изглежда бе слушала много. Чертите й поомекнаха и хладината в погледа й започна да се топи. От своя страна аз също започнах да преодолявам първия шок от срещата и вече гледах на Лоймел с любопитство и симпатия, защото тя бе красива и желана и за разлика от Халум — само на една ръка от мен. Можех, ако за миг примижа, да видя пред себе си своята обичана вречена сестра и дори ми се струваше, че гласът й се променя. Двамата закрачихме из двора, погълнати в оживен разговор. Научих, че Халум ще се върне у дома тази вечер и че Лоймел е дошла за да подготви посрещането й. Научих също и някои неща за Лоймел, защото, подобно на своите сънародници, тя не бе така затворена, както са северняците. Лоймел ми каза, че е по-голяма с една година от Халум, че не е омъжена и че наскоро е прекъснала годежната си връзка с един манерански принц от стара, благородна, но за зла участ обедняла манеранска фамилия. Приликата си с Халум обясни с това, че майка й и майката на Халум са братовчедки, а само пет минути по-късно, докато се разхождахме под ръка, тя ми намекна със скандална откровеност, че вероятно Върховният съдия преди доста години е посетил брачното ложе на своя брат и че тя е може би полу-сестра, а не братовчедка на Халум. Разказа ми още много неща.