И мечтаех за Земята. Четях книги за нея, представях си синя планета с много континенти и огромна блестяща Луна, която изгрява над нея. Това е мястото, откъдето започва всичко, повтарях си аз. Изучавах страните и нациите, които са обитавали старата Земя, войните и разрушенията, паметниците на отминалите трагични епохи. Първите опити за полети в космоса, зовът на звездите. Понякога дори си представях, че живея на Земята, че съм роден на тази древна планета на чудесата, а сетне съм донесен тук на Бортан, за да бъда сменен с истинския син на септарха. Заклех се пред себе си, че като порасна ще замина на Земята и ще се разхождам по улиците на градове с хилядолетна история. Мечтаех да проследя назад поколенията от мои роднини, до онези първи предци, които са напуснали родната планета и са се отправили към Бортан. Мечтаех да притежавам нещо от Земята, камък, стара монета, отломък от античен съд, който да ме свързва с нея. Жадувах също така още някой землянин да се появи на Бортан, за да му задам десет хиляди въпроса, да помоля за къс от Земята, но никой не дойде и постепенно интересът ми към първата планета на човечеството започна да угасва.
А след това съдбата ме срещна с Швайц.
Швайц беше търговец, както и много от земляните. По времето, когато го срещнах, той пребиваваше на Бортан вече от няколко години като представител на проучвателна фирма, базирана в близката слънчева система. Занимаваше се с внос на промишлени стоки и износ на кожи и подправки. При една от многобройните сделки, местен търговец беше доставил по вече сключена сделка кожи от севера със значително по-ниско от договореното качество и на по-висока цена. Швайц бе отказал поръчката и така въпросът стигна до нашата Съдебна палата. Беше преди около три години, няколко години след като Сегворд Хелалам напусна поста си.
Фактите по делото бяха повече от ясни, нямаше никакво съмнение за това в чия полза да бъде отсъждането. Един от низшите чиновници потвърди подадения от Швайц иск и нареди на недобросъвестния местен търговец да изплати съответното обезщетение. Обикновено не ме занимаваха с подобни маловажни въпроси. Но когато на бюрото ми се появиха вече уредените документи и аз ги подготвях за подписване от Върховния съдия Калимол, случайно забелязах, че ищецът по делото е жител на Земята.
Бях завладян от внезапно изкушение. В мен изведнъж се пробуди старата страст по Земята — представите за хора с пипала, допълнителни очи и какво ли не още. Трябваше да се срещна с него. Какво ли очаквах да науча? Отговорите на хиляди въпроси, които са кръжали в главата на едно момче? Някакъв ключ към природата на онези сили, които са отпратили човека към звездите? Или може би търсех забавление, краткотрайна утеха от иначе скучния живот?
Помолих Швайц да ме посети в канцеларията.
Той се появи малко след това, забързан, енергичен, трескав, облечен в пищни, разноцветни дрехи. Усмивката му бе почти налудничава, здрависа се се мен, подпря се на бюрото, после отстъпи рязко назад и закрачи нервно из стаята.
— Бог да ви пази, ваша светлост! — извика той.
Предположих, че странното му държание, вълнението и неспокойството идват от страха му от мен. Сигурно се опасяваше, че щом е повикан от висш сановник заради едно дребно и вече решено дело, нещата не вървят на добре. Но по-късно открих, че експресивните му маниери са по-скоро израз на вечно търсещата му натура, а не на някакво моментно напрежение.
Швайц беше мъж със среден ръст, имаше стройно и мускулесто тяло. Кожата му бе потъмняла от слънцето, косата му бе в цвета на тъмен пчелен мед и се спускаше надолу чак до раменете. Очите му бяха светли, пронизващи, усмивката бърза и леко надменна, от него се излъчваше някаква момчешка енергичност, непресъхващ ентусиазъм, който в първия миг направо ме очарова, но с времето все по-често събуждаше в мен досада. И въпреки това Швайц не беше момче, лицето му бе изрисувано с линиите на възрастта, а в косата му се виждаха първите сребърни нишки.
— Седнете, моля — поканих го аз, подразнен от неспирното крачене из стаята. Зачудих се с какво да започна разговора. Колко въпроса ще успея да задам, преди да ми напомни за изискванията на Завета и да затвори уста? Ще разговаря ли за себе си и за своя свят? Имах ли някакво право да прониквам в тайните на душата му, след като ми бе забранено да го върша с който и да било бортанец? Скоро щях да науча. Борех се с любопитството си. Дръпнах пред себе си папката с документите по неговото дело, затворих я и му я подадох. На лицето му се изписа нещастно изражение и аз побързах да го успокоя: