— Този човек винаги решава първо най-важните проблеми. Молбата ви е удовлетворена. Още днес Върховният съдия Калимол ще подпечата заповедта и до изгрева на луната ще получите вашето обезщетение.
— Чудесно казано, ваша светлост.
— С това въпросът е приключен.
— Толкова кратка среща? Нима беше необходимо да се осъществи тази среща само за да разменим няколко думи, ваша светлост?
— Този човек, — отвърнах аз, — признава, че бяхте повикан тук за да бъдат обсъдени въпроси извън вашият малък съдебен проблем.
— Така ли, ваша светлост? — имаше объркан и разтревожен вид.
— Да разкажете за Земята, — продължих аз. — И да задоволите любопитството на един скучаещ бюрократ. Съгласен ли сте? Бихте ли изпълнили подобна молба след като знаете, че сте били примамен тук на пръв поглед по служебен въпрос? Знаете ли, Швайц, този човек от малък изпитва страстен интерес към Земята и нейните обитатели. — И за да успокоя обърканите му мисли, които се отпечатваха една след друга на лицето му, аз се заех да разказвам за срещата с предишните двама земляни и за детинската си представа, че имат някакви чудати различия. Той се отпусна, заслуша се с интерес и още преди да завърша разказа си, започна да се смее от сърце.
— Нокти! — викаше развълнувано. — Пипала! — Швайц прокара ръка по лицето си. — Наистина ли сте го мислели, ваша светлост? Че хората от Земята са такива странни създания? За Бога, ваша светлост, бих искал да имам нещо подобно, прикачено на тялото си, само за да мога да ви позабавлявам!
Потреперих, когато чух Швайц да говори така открито за себе си. Изпитвах смущение и дори лека обида от така небрежно произнесеното неприличие и това не остана незабелязано за Швайц. Той скочи на крака, очевидно притеснен и побърза да ме успокои.
— Хиляди извинения! Този човек понякога забравя, че трябва да спазва определени норми в обръщението си, но той не е свикнал с…
— Никой не е обиден — побързах да отвърна.
— Трябва да ви призная, ваша светлост, че е твърде трудно да се справиш със старите привички. Използвайки вашия език, този човек без да иска…
— Разбира се, Швайц. Дребна грешка, която може да бъде простена — той целият трепереше. — Освен това, — продължих аз и му намигнах, — аз съм възрастен човек. Нима си мислите, че ще се е объркам толкова лесно? — използвах съвсем преднамерено неприличното обръщение за да го успокоя и предразположа. Приложената тактика успя, лицето му се отпусна, напрежението изчезна. Но въпреки това, през онази сутрин Швайц не си позволи повече неприличия и дълго време след това внимателно спазваше разговорния етикет. Чак до времето, когато тези условности отпаднаха между нас.
Помолих го да ми разкаже за Земята, майката на всички светове.
— Това е малка планета — поде той. — Много далеч от тук. Тя се задъхва от собствените си отпадъци, натрупани през хилядолетията безотговорно и неконтролирано развитие, еднакво замърсени са моретата, небето и земята. Място лишено от красота.
— Нима наистина е така?
— Намират се и интересни места. Не са много, нито пък с тях можеш да се похвалиш. Отделни дръвчета, тук там. Малко трева. Някое езеро. Водопад. Долина. Но в по-голямата си част планетата е една помийна яма. Земните хора често си мечтаят да върнат към живот своите отдавна умрели предшественици и след това да ги удушат. Заради техния егоизъм и абсолютното безразличие към това как ще живеят следващите поколения. Те натъпкали планетата със себеподобни и използвали всичко, което може да се използва.
— Затова ли земляните строяли империи в небесата — за да избягат от мръсотията на техния роден свят?
— Донякъде да — кимна Швайц. — Тогава на Земята е имало десетки милиарди обитатели. И онези, които са имали сили да тръгнат, избрали своя път към небето. Но това било нещо повече от бягство. Жажда да видят нови и непознати неща, страст към пътешествията, стремеж към ново начало. И желание да бъдат създадени нови и по-хубави светове. Нишка от Земята, която се проточва през небосвода.
— А онези, които останали? — запитах аз. — Нали на Земята все още има многомилиардно население? — мислех си за Вилейда Бортан, чието население едва ли надхвърляше трийсет-четирийсет милиона.