— Този човек може само да ви завижда — рече Швайц. — За това, че сте израснал с една култура, която има структура и съдържание, вяра в абсолютните стойности, кара ви да се чувствате като част от един божествен план — колко красиво е всичко това! Да бъдеш посветен в една система на религиозното преклонение — това напълно компенсира недостатъците на вашето общество.
— Недостатъци? — вдигнах тревожно глава. — Какви недостатъци?
Швайц присви очи и облиза устни. Може би преценяваше, дали ще ме оскърби с това, което трябва да каже.
— Може би недостатък е прекалено силна дума — отвърна той. — По-скоро, би трябвало да се използва понятие, като „ограничения на обществото“, или с други думи — известна стриктност. Този човек има пред вид вашата традиция да издигате стени по между си. Наложеното табу, срещу себеразкриването, срещу откровения разговор…
— Нима този човек не разкри днес пред вас душата си? — запитах го аз.
— Да, — кимна Швайц, — но вие разговаряхте с един чуждоземец, субект, който не принадлежи на вашата култура и когото тайно подозирате, че притежава пипала и дълги нокти! Ще бъдете ли така прям с един манерански гражданин?
— Никой в Манеран не би ми задал въпроси, подобни на вашите.
— Може би. Този човек не притежава вашето възпитание за самоограничаване. Въпросите за вашата религия и философия — нима смятате, че са наскърбили интимността на вашата душевност? Обидих ли ви с нещо, ваша чест?
— Този човек не страда от предразсъдъци, когато разговаря за подобни неща — отвърнах аз, но не бях съвсем уверен.
— Но все пак, засегнатите теми са табу, нали? Не използвахме неприлични думи, с изключение на едно малко невнимание, но неприлични бяха идеите, които споделяхме, а с това и осъществената връзка. Вие си позволихте да снижите част от стената, нали? И затова, този човек ви е дълбоко признателен. Той живее на тази планета от доста време и досега не е разговарял така свободно с нито един бортанец! До днешния ден, когато този човек почувства, че искате макар и до известна степен да се разкриете пред него. Това беше едно необичайно преживяване, ваша чест — на устните му отново се появи налудничавата усмивка. Той закрачи трескаво из канцеларията. — Този човек не искаше да критикува вашия начин на живот — продължи Швайц. — По-скоро искаше да подложи на преценка някои негови аспекти, докато се опитваше да разбере смисъла на други.
— Кои искате да прецените и кои да разберете?
— Да разбера вашият обичай да издигате стени по между си. До оценя лекотата, с която приемате божественото присъствие. Този човек ви завижда за нея. Както вече спомена, той не е съумял да си изгради подобна система за вяра и главата му вечно е пълна със скептични въпроси. С времето той е изгубил способността да приема онова, което вижда или чувства и затова е обречен да бъде вечно сам, той се скита из галактиката търсейки вяра, опитва едно, друго, но… — Швайц замлъкна. Лицето му бе зачервено и потно. — Сам виждате, ваша чест, че вашето общество разполага с нещо безценно, тази способност да вярвате, че сте неразделна част от една по-велика сила. Този човек би искал да се научи на нея. Съгласен е, че въпросът е на култура и традиции. Бортан все още зачита боговете, а Земята вече им е обърнала гръб. На тази планета цивилизацията е твърде млада. Трябва да изминат хилядолетия, преди да започне корозията на религиозния импулс.
— Освен това, — добавих аз, — тази планета е била заселена от хора с твърда вяра, дошли тук именно за да я запазят и направили всичко възможно, да я предадат на потомците си.
— И това също. Вашият Завет. И все пак, това е станало преди колко — хиляда и петстотин, две хиляди години? Съхранил се е непокътнат до ден днешен, а можеше отдавна да тъне в забрава. Дори е по-силен от всякога. Вашата набожност, скромност, отричането на собственото…
— Онези, които не са могли да възприемат и носят идеалите на първите заселници, — отбелязах аз, — са били принудени да напуснат. Това е оказало своето влияние върху културата, ако се съгласите с мен, че заплахи като атеизъм и бунтарство са опасни за расата. Съглашенците останали, а бунтарите си тръгнали.