— Кинал, в този човек се крие дявол.
30
— Това ваше табу за саморазкриване — заговори Швайц следващият път, когато бяхме заедно. — Бихте ли ми го обяснили, ваша чест?
— Имате пред вид, забраната да се произнасят местоимения като „аз“ и „мой“?
— Не, по-скоро цялостния начин ви на разсъждаване, който отрича съществуването на подобни местоимения. Изискването винаги да пазите в тайна своите преживявания, с изключение на случаите, когато сте насаме с вашите вречени роднини. Обичаят ви да се заграждате със стени, който дава отражение дори върху вашата граматика.
— Имате пред вид Завета?
— Завета — кимна Швайц.
— И казахте, че познавате нашата история?
— По-голямата част.
— Значи вероятно знаете, че нашите предци са било корави северняци, привикнали с трудностите, гледащи с лошо око на лукса и безгрижния живот, дошли тук, на Бортан, за да избегнат „заразителното разлагане“ на техния роден свят, както се изразявали?
— Така ли било? А този човек си мислеше, че са бягали от религиозно преследване.
— Бягали са от леността и егоизма — отвърнах аз. — И като пристигнали тук те изградили нов стил на поведение, с който да защитят децата си от разложението.
— Завета.
— Да, Завета. Клетвата, която дали един на друга, клетвата, която и ние даваме пред сънародниците си на Именния ден. Вричаме се, никога да не стоварваме своите грижи и тревоги на другите, да бъдем силни духом и непреклонни към трудностите, та боговете да продължават да ни гледат с усмихнати лица. И така нататък и така нататък. Учим се от малки да подтискаме демона на своето аз.
— Демона?
— Така го наричаме. Демон-изкусител, който ни подтиква да използваме околните, вместо да разчитаме на своите собствени сили.
— Там, където няма уважение към собственото аз, няма нито приятелство, нито споделяне — каза Швайц.
— Може би е така.
— И също няма доверие.
— Ние определяме областите на отговорност чрез договор — рекох аз. — Където управлява законът, не е необходимо познаване на душата. А на Вилейда Бортан никой не поставя под съмнение силата на закона.
— Казахте, че подтискате своето аз. Но по-скоро го възвеличавате.
— По какъв начин?
— Като живеете разделени един от друг, всеки затворен в замъка на своя череп. Горд. Непреклонен. Надменен. Това е царство на азът, а не неговото отрицание!
— По странен начин представяте нещата — рекох. — Преобръщате нашите обичаи и си мислите, че говорите мъдро.
— И така ли е било от самото основаване на Вилейда Бортан?
— Да. С изключение на онези известни ви бунтари, които избягаха на южния континент. Всички останали строго се придържат към Завета. И с времето обичаите ни стават все по-сурови. В средните векове е било разрешено да се разговаря в първо лице, но сега ние отричаме това право. От друга страна, в някои отношения изискванията са поомекнали. Било е време, когато се е смятало за недопустимо да разкриеш името си пред непознат. Хората са разговаряли по между си само когато е била абсолютно необходимо. В наши дни сме далеч по-открити.
— Не чак толкова.
— Не чак толкова — признах аз.
— И не ви ли боли от това? Всеки един е затворен за останалите. Не сте ли помисляли, че има и по-щастливи начини за човешко съществувание?
— Ние спазваме Завета.
— Трудно или лесно е да го правите?
— По-скоро лесно — рекох аз. — Болката не е чак толкова непреодолима, като си спомните, че имаме вречени роднини, с които можем да я споделяме. А също и изповедници.
— Но пред всички останали нямате право да се оплаквате, да облекчавате бремето на душата си, да молите за съвет, да разкривате своите желания и нужди, да говорите за сънищата и фантазиите си, можете единствено да обсъждате някакви странични, безчувствени въпроси — Швайц потрепери. — Простете, ваша светлост, но този човек намира вашия начин на живот за прекалено суров. А той търси по-скоро топлина, любов и човешка близост, за да може да споделя, да се разкрива. Във вашия свят обаче, на почит са ценности напълно противоположни.
— И досега имахте ли какъвто и да е успех, — запитах аз, — в търсенето на топлина, любов и човешка близост?
— Не е толкова лесно — сви рамене Швайц.
— Ние никога не се чувстваме самотни, защото имаме вречени роднини. С Халум, с Ноим и онова, което дават, необходим ли е на този човек останалият свят от непознати?