— Този човек неведнъж е чувал какви ли не разкази за диващината на шумарския народ — рекох аз.
Швайц приближи лицето си до моето.
— Този човек си признава, че е изкушен да опита шумарското лекарство. Той се надява, че ако успее да проникне в ума на друг човек, ще открие онази душевна близост, която така дълго е търсил. А може би и моста към безкрайността, към душевната трансформация? Какво ли не е опитвал този човек, с надежда да постигне прозрението. Защо не и това?
— Ако съществува.
— Ако съществува, ваша чест. Завърналият се от Шумара Бортан пътешественик е донесъл със себе си малко от това лекарство и любопитният землянин побърза да си купи.
Швайц извади малко прозрачно пакетче и ми го подаде. Вътре имаше някакъв ситен бял прах, приличащ на захар.
— Ето го — рече той.
Облещих се в пликчето, сякаш бях съгледал опасна отрова.
— И вашето предложение? — повторих аз. — Вашият експеримент, Швайц?
— Да опитаме и двамата от шумарското лекарство.
31
Можех да блъсна пакетчето от ръката му, а после да наредя да го арестуват. Можех да го изгоня и никога повече да не се срещна с него. В края на краищата, можех да извикам, че това е невъзможно и да откажа да се докосна до белия прашец. Но не избрах нито една от тези възможности. Предпочетох да запазя хладнокръвие, да проявя известно любопитство и да продължа играта на думи, която бях започнал с него. С това го окуражих да ме поведе още по-навътре в подвижните пясъци.
— Нима мислите, — запитах аз, — че този човек с такава лекота би отхвърлил Завета, в който се е клел?
— Този човек смята, че вие притежавате остър и любознателен ум и не бихте пропуснали подобна възможност за просветление.
— Незаконно просветление?
— Всички истински просветления, в началото са били незаконни. Дори религията на Завета, нима вашите предци не са били принудени да заминат на други светове, за да могат свободно да я практикуват?
— Този човек не приема подобни аналогии. В момента не разговаряме за религия. Обсъждаме едно опасно лекарство. Вие предложихте на този човек, да обърне гръб на всичко, в което е вярвал досега и да се разкрие пред вас, така както не се е разкривал пред изповедник или вречен роднина.
— Да.
— И вярвате, че той е способен на подобна постъпка?
— Този човек вярва, че от този опит ще излезете променен и пречистен, стига разбира се, да се съгласите.
— Този човек би могъл да излезе уплашен и объркан.
— Съмнително. Познанието никога не наранява душата. То само я пречиства.
— Колко сте хлъзгав, Швайц! Кажете, мислите ли, че е възможно да издадеш пред един непознат, чужденец, чуждоземец най-съкровените си мисли?
— Защо не? По-добре пред непознат, отколкото пред приятел. По-добре пред землянин, отколкото пред сънародник. Няма от какво да се страхувате — землянинът ще ви оценява по земни, а не по бортански стандарти. Няма да ви критикува, нито пък ще е разочарован от онова, което се крие в ума ви. А освен това, землянинът ще напусне тази планета след около година, за да измине сто или двеста светлинни години разстояние. Какво значение, че някога сте смесили мислите си с неговите?
— Защо толкова настоявате на това смесване?
— От близо осем луни, — рече той, — лекарството стои в джоба на този човек, докато търси някой, с когото да го сподели. Вече изглеждаше, че търсенето ми ще остане напразно. След това този човек ви срещна, прозря силата и способностите ви, вашето скрито бунтарство…
— Този човек не притежава никакво скрито бунтарство, Швайц! Той приема напълно обкръжаващия го свят.
— Ще позволите ли да бъде споменато деликатното отношение към вашата вречена сестра? Този симптом е в пълно противоречие с основните разбирания на вашето общество.
— Може би. Може би не.
— Ще знаете по-добре след употребата на шумарското лекарство. Тогава по-рядко ще казвате „може би“ и по-често „със сигурност“.
— Откъде знаете, след като самият вие не сте изпробвал лекарството?
— Този човек има подобно впечатление.