Бяха осмина или деветима. Двама очевидно бяха водачите, те говореха манерански диалект, макар и с известни затруднения. Останалите не показаха никакви познания по северняшките езици, но разговаряха оживено по между си с цъкане и хъмкане. Швайц намери общ език с тях по-бързо от мен и започна някакъв дълъг разговор, толкова труден за проследяване, че скоро престанах да му обръщам внимание. Тръгнах да разгледам селцето и на свой ред се превърнах в обект на интерес. С мен вървяха цяла сурия деца с ококорени очи — момичетата тук ходеха съвсем голи, дори онези, достигнали възрастта, когато гърдите им набъбват като зрели плодове.
— Всичко е уредено — рече ми Швайц, когато най-сетне се върнах.
— Какво е уредено?
— Тази нощ ще спим тук. А утре ще ни проводят до селото, където се произвежда лекарството. Но не могат да ни обещаят, че ще успеем да получим от него.
— Само на определени места ли се продава?
— Очевидно. Кълнат се, че тук не разполагат и с минимално количество.
— Колко ще пътуваме?
— Пет дни. На крак. Понася ли ти джунглата, Кинал?
— Все още не съм пробвал.
— Е, утре ще узнаеш — каза Швайц.
Той се извърна и заговори капитан Кхриш, който на свой ред възнамеряваше да извърши малка експедиция покрай шумарския бряг. Швайц уговори с него корабът да ни чака готов за отплаване, веднага щом се върнем от похода в джунглата. Моряците на Кхриш разтовариха багажа ни — стоки за размяна, като разноцветни огледалца, ножове и мъниста — тъй като в Шумара от парите ни нямаше никаква полза. Сетне, преди да падне нощта, корабът излезе в отрито море.
Двамата с Швайц бяхме настанени в една колиба, от която се виждаше целият залив. За спане ни бяха приготвили сламени матраци и покривала от животинска кожа. Бараката имаше само един разкривен прозорец и никакви санитарни удобства — ето къде завършваше хилядолетното пътешествие на човека сред звездите. На това отгоре наложи се известно време да се пазарим за заплащането на престоя. Накрая се споразумяхме да платим с няколко броя ножове и димящи пръчки и по залез слънце ни поднесоха вечерята. Месото бе изненадващо вкусно и умело подправено, гарнирано със странни по форма червеникави плодове, добавиха гърне с полу-сварени зеленчуци и чаша с нещо като мляко. Изядохме всичко до последната троха и дори ни хареса, макар че разменихме някои остри шегички за болестите, които биха могли да ни сполетят. След ядене аз отправих молитва към боговете, покровители на пътешествениците, по-скоро по навик, отколкото от убеждение.
— Значи все още вярваш, след всичко, което се случи? — попита Швайц. Отвърнах, че не намирам никаква причина, която да подкопава вярата ми в боговете, макар да поставях под съмнение учението на хората за тях.
Намирахме се съвсем близо до екватора и мракът се спусна бързо, като падаща черна завеса. Поседяхме още малко на прага, Швайц изнесе още един урок по астрономия и провери досегашните ми познания. После си легнахме. След по-малко от час в колибата влязоха две тъмни фигури. Бях още буден и веднага се надигнах, очаквайки да са крадци, или убийци, но докато търсех някакво оръжие, през вратата проникна лъч лунна светлина и в него се очерта профила на един от нашествениците. Видях едри, полюшващи се женски гърди и в този миг от ъгъла се обади Швайц.
— Мисля, че влизат в цената за вечерята.
Още не поел дъх и към мен се притисна топлата женска плът. Заедно с нея ме полъхна сипкав мирис, плъзнах ръка по пухкавия гръб и открих, че е покрит с мазнина — шумарската представа за козметика, както научих по-късно. В мен се бореха любопитството и предпазливостта. Спомних си годината, прекарана в Глин и моите опасения, да не прихвана някоя венерическа болест от чуждоземните жени. Но от друга страна, как да пропусна шанса да се запозная с любовните обичаи на южняците? От ъгъла на Швайц се носеха шумни мляскащи звуци, смях и търкане на плът о плът. Моята избраница ме побутваше все по-нетърпеливо. Разтворих възмеките й бедра, опипах я с ръка и после внезапно почувствал възбуда, проникнах в нея. Девойката се изви настрана, вероятно според местния обичай и ме обгърна с крак, притискайки с ходило хълбока ми. Не бях спал с жена от последната ми нощ в Манеран. Това, а също и стария проблем с прибързаността ми в подобни случаи си казаха своето и аз се освободих от напрежението почти веднага на няколко мощни изригвания. Момичето подвикна нещо на своята приятелка, вероятно във връзка с достойнствата на моята мъжественост и в отговор се чу тъничко кискане. В последвалия гняв почувствах нова възбуда, обърнах я по гръб и този път започнах да я любя бавно и методично, вдъхващ странната отвратителна смес на плът и мазнина. Най-сетне успях да я доведа до точката на екстаз, но самият аз изпитвах само умора от изтощителната физическа работа. Когато всичко свърши тя захапа лакътя ми със зъби — предположих, това да е някакъв вид шумарска целувка. Благодарност, или извинение. В края на краищата, аз бях този, който й достави удоволствие. На сутринта огледах селските девици, чудейки се коя ли от тях бе споделила ложето ми през изминалата нощ. Всички бяха с липсващи зъби, големи увиснали гърди и рибешки очи — дори сред тях да беше и моята компаньонка, нямаше как да я позная. През следващите дни оглеждах притеснен органа си, очаквайки някоя сутрин да открия, че е покрит с обрив, или червени язви, но единственото, което прихванах от онази любовна нощ, бе отвращение към шумарските обичаи на страстта.