„Този човек заявява своето право!“ — извиках тържествено аз, вдигнах пушката и се премерих, спомняйки си всичко, на което ме бяха учили. Да оставя на вътрешния ум да извършва изчисленията и да стрелям колкото се може по-скоро, още преди интелекта да е провалил постигнатото от интуицията.
И точно в мига, преди да изпратя стрелата, отляво се разнесе ужасен вик. Стрелях, без да видя накъде и същевременно се извърнах към позицията на баща ми. Съзрях го, обгърнат от крилата на гигантски птицерог, който го бе пронизал от гръбнака до корема. Въздухът над тях бе изпълнен с облаци червена пепел, разпръсната от яростно блъскащите крила на чудовището. Птицата отчаяно се мъчеше да се издигне, но колкото и да е силен един птицерог, не може да повдигне в ноктите си човек. Втурнах се на помощ на септарха. Той продължаваше да вика, видях, че е вкопчил ръце в люспестата шия на птицерога, но нещо в гърлото му гъргореше и когато приближих мястото — аз бях първият, който идваше на помощ — той лежеше проснат и неподвижен на земята, все още пронизан от рога на птицата, покрила го като гигантско черно наметало. В миг измъкнах сабята, отсякох шията на птицерога, ритнах трупа встрани и задърпах отчаяно демоничната глава, израснала по такъв ужасяващ начин на гърба на септарха. Едва сега дотичаха и другите, дръпнаха ме встрани, някой ме прегърна и ме раздруса, докато премине пристъпа. Когато най-сетне вдигнах очи към тях, те затвориха кръга около мене и след това, за моя голяма изненада, коленичиха пред мен, за да засвидетелстват своята скръб.
Но разбира се Стирон, а не аз, бе провъзгласен за септарх на Сала. Коронясването му бе извършено в изключително тържествена обстановка, защото макар да бе още млад, той щеше да заеме поста първи септарх на провинцията. Другите шест септарха на Сала също се явиха в столицата — само при подобни случаи се допускаше събирането им в един и същи град — и после започна едно продължително и шумно тържество, с пирове, знамена и фанфар. Стирон бе в епицентъра на това тържество, а аз в покрайнините и така трябваше да бъде, макар че това ме караше да се чувствам по-скоро ратай, отколкото принц. Веднага след като зае трона, Стирон ми предложи титли, земя и власт, но не очакваше наистина да приема и аз не го разочаровах. Освен ако септарха не е недъгав, във всички останали случаи най-добре ще е по-младите му братя да са далеч от него, защото помощта им в управлението е най-малкото нежелана. Ето защо, малко след като приключи траурният период аз напуснах Сала.
Заминах за Глин, земята на майка ми. Там обаче, събитията се развиха неблагоприятно и след няколко години се преместих в горещата провинция Манеран, където си извоювах жена станах баща на синовете си, бях провъзгласен за принц, но не само по наследство и живях щастливо и доволно, докато не дойде времето на промени.
6
Може би най-добре ще е да ви представя с няколко думи географията на моя свят.
На планетата Бортан има пет континента. В нашето полукълбо са два — Вилейда Бортан и Шумара Бортан, или с други думи, Северният свят и Южният свят. Дълго е пътешествието по морето от бреговете на тези два континента до земите в другото полукълбо, които се наричат съответно Умбис, Дабис и Тибис, или Първи, Втори и Трети.
Почти нищо не мога да ви разкажа за тези далечни земи. За пръв път са били изследвани преди седемстотин години от септарха на Глин, който е платил за любопитството с живота си. Нито едно човешко същество не обитава тази хемисфера. За Умбис се знае, че е по площ колкото Изгорените низини, но далеч по ужасен, защото от недрата там често бликат златисти пламъци. Дабис е покрит с джунгли и маларични блата, а многобройните чудовища са предизвикателство за нашите млади войни, жадуващи да докажат своята мъжественост. Тибис е скован в ледове.
Нашата раса не е белязана с любов към пътешествията. Самият аз също не съм роден пътешественик, просто обстоятелствата ме превърнаха в такъв. Макар в жилите ни да тече кръвта на древните земляни, които не са се поколебали да завладеят звездите, ние, бортанците предпочитаме да си стоим у дома. Колкото и да се отличавам от своите сънародници в начина си на мислене, никога не съм жадувал да зърна снежните полета на Тибис или блатата на Дабис, освен може би в ранното си детство, когато вселената за мен е била една голяма загадка. Дори пътуването от Сала до Глин за нас вече е нещо голямо, малцина са онези, които са прекосили от край до край континента, камо ли да са дръзнали да стигнат до Шумара Бортан, както направих аз.