Няколко дни избягвахме да разговаряме по този въпрос. Той ме посещаваше често в канцеларията и следеше с интерес и възхищение как решавам въпроси от национално значение. Гледаше как се превиват пред мен чиновниците, между тях и Улман, с когото вече бях приемал лекарството и чиято хладна фамилиарност не остана скрита от чувствителните антени на Ноим. Посетихме Швайц и изпихме заедно не една кана хубаво вино, обсъждайки религиозни теми с пиянска откровеност.
— Целият ми живот, — каза веднъж Швайц, — беше едно безкрайно търсене на доводи, които да ме накарат да повярвам в ирационалното.
Ноим забеляза, че Швайц не винаги се придържа към граматическите обичаи. В друга нощ вечеряхме заедно с група манерански благородници в една разкошна къща сред хълмовете с прекрасна гледка към града. Ноим очевидно скучаеше, докато разговорите се въртяха около търговията и бижутата, но стана още по-неспокоен и раздразнителен, когато някой спомена, че из столицата се предлагало някакво душеразголващо лекарство от южния континент. Що се отнася до мен, аз изразих само лека изненада, Ноим проследи лицемерното ми държание с гневен поглед и бе толкова напрегнат, че отказа да вкуси от великолепната манеранска ракия. На следващия ден двамата посетихме Каменната черква, не за да се изповядаме, а за да се полюбуваме на тази реликва от отдавна отминали времена, защото междувременно в Ноим се бе пробудил интереса към антиките. Случайно наблизо мина изповедникът Джид и ми се усмихна многозначително, което предполагам, накара Ноим да мисли, че съм въвлякъл в тайните си планове дори него. През тези дни в него се надигаше някакво изгарящо напрежение, очевидно пламтеше от желание да се върне към по-раншния ни разговор, но не знаеше как да го стори. Самият аз не направих никакъв опит да зачена отново темата. И така стана, че онзи, който престъпи пръв мълчанието бе самият Ноим, в навечерието на заминаването си за Сала.
— Това твое лекарство… — поде хрипливо той.
Каза ми, че не би могъл да гледа на себе си като на мой истински вречен брат ако не го опита. Очевидно произнесените думи му струваха много усилия. Дрехите му бяха изгубили предишния елегантен блясък, на устните му трепкаха ситни капчици пот. Намерихме стая, където никой няма да ни попречи и аз приготвих разтвора. Миг преди да отпие от чашата, той ми се усмихна с познатата от детинството самоуверена, дръзка и дори леко надменна усмивка, но ръката му трепереше толкова силно, че едва не разсипа течността. Този път и двамата ни хвана бързо. Въздухът през онази нощ бе влажен, навън се бе спуснала гъста непрогледна мъгла, която покриваше града и околностите. Не след дълго ми се стори, че част от тази мъгла прониква през прозореца, заобиколи ни блестящ и пулсиращ облак, чийто неясни очертания танцуваха между мен и Ноим. Моят вречен брат бе малко разтревожен от първите странни усещания и аз побързах да му обясня, че всичко това е нормално. И ето че дойде момента на пълно откриване. Погледнах в Ноим и видях не само неговата душа, но и нейното отражение, зърнах оттенъците на срама и съжалението от малкото, което е постигнал, от собствените грешки и недостатъци. Винеше се за своята леност, за липсата на самодисциплина и амбициозност, отвращаваше се от своята физическа и духовна слабост. Защо се виждаше именно такъв, не можах да установя, защото там беше и истинският Ноим — човек разумен и непоколебим в решенията, верен на онези, които обича, непримирим с глупостта, страстен, енергичен. Контрастът между истинския Ноим и въображаемия бе направо поразителен, сякаш той бе в състояние да преценява всичко на този свят, освен самия себе си. Виждал бях и преди подобни душевни противоречия, всъщност те бяха доста често срещани при сънародниците ми и липсваха единствено в Швайц. Но при Ноим картината имаше далеч по-резки очертания.
Видях също така, както не веднъж досега и моето изображение, пречупено през ноимовите възприятия — един Кинал Даривал далеч по-благороден, отколкото си го представях. Как само ме беше идеализирал! В неговите очи аз бях всичко онова, което той мечтаеше да бъде, мъж на думата и действието, човек концентрирал в себе си могъщество и воля, враг на всякакви фриволности, привърженик на строгата вътрешна дисциплина и набожност. И ето че в това изображение се бяха появили съвсем отскорошни пукнатини, защото не само бях поругал догмите на Завета, но бях въвлякъл в своите престъпни експерименти още единадесет души, сред които и моя вречен брат. А също така Ноим откри моите истински чувства към Халум, което потвърди негови стари подозрения и доведе до нова промяна в моя образ, също не към по-добро. Междувременно аз показах на Ноим какъв съм го виждал винаги — находчив, умен, способен — показах му и отраженията на истинския и въображаем Ноим, докато той на свой ред излагаше на показ идеализирания Кинал, който търпеше непрестанна промяна. Тези взаимни проучвания продължиха доста дълго. За мен размяната беше с невероятна стойност, защото само с Ноим, човек когото познавах от детството, можех да постигна търсената дълбочина на изображението и детайлно опознаване на характера, нещо, което бе немислимо между двама непознати, които опитват лекарството за пръв път. Когато магията започна да се разсейва, почувствах се изчерпан от интензивността на съединението и въпреки това бях екзалтиран, променен, облагороден.