Когато пристигнах в дома му заварих изпълнена с напрежение обстановка. Тук се бяха събрали по-голямата част от нашите съмишленици. Баронът на Манерангу Смор. Йънският маркиз. Банковият директор. Главният ковчежник и брат му, генерал-прокураторът на Манеран. Старши граничният стражник и още пет-шест човека с подобаваща тежест. Не след дълго се появи и архиварят Михан.
— Вече се събрахме всички — обяви баронът на Манерангу Смор. — Сега могат да ни пометат с един удар. Охранява ли се околността?
— Никой няма да посмее да влезе тук — заяви с гневен глас Шумарският барон, който не можеше да си представи, че в дома му ще нахлуе полиция. Той извърна големите си очи към мен. — Кинал, това е последната ти нощ в Манеран. Нищо не може да се направи. Теб ще превърнат в жертвения козел.
— И кой ще направи този избор? — запитах аз.
— Не ние — отвърна баронът. Той поясни, че преди няколко дена в Манеран е извършен опит за преврат, чийто изход все още не е напълно известен. Бунт на младите бюрократи срещу техните господари. И всичко започнало с моята изповед пред Джид за приемането на шумарското лекарство. При тези думи лицата на събралите се потъмняха. Всеобщото макар и неизказано от никого мнение беше, че съм постъпил глупаво, доверявайки се на един изповедник и сега ще трябва да заплатя цената на тази глупост. Очевидно другите се бяха оказали по-съобразителни от мен. Що се отнася до Джид, по всичко изглежда, че той бе влязъл в съюз с нашите противници, дребни чиновници, жадни за голямата власт. В ролята си на изповедник за цвета на Манеран, Джид е заемал изключително удобна позиция, от която е можел да подстрекава чиновническите амбиции, като издава тайните на могъщите. Защо е решил да престъпи свята свята клетва така и не стана ясно. Според Шумарския барон, причината е в дългогодишните словоизлияния на богатите, които постепенно са пробудили в него ненавист към тяхното съсловие. Вероятно от известно време насам Джид е започнал да събира изобличаващи факти, с чиято помощ е подклаждал към бунт амбициозните подчинени или ги е предоставял за шантаж. Признавайки пред него, че съм употребявал лекарството, аз също съм бил издаден на някои мои подчинени, отправили поглед към креслото ми.
— Но това е абсурдно! — извиках аз. — Единственото доказателство срещу мен е защитено от неприкосновеността на божия храм! Мислите ли, че Джид ще посмее да ме обвини въз основа на изповедта ми пред него? Та аз веднага ще го осъдя за нарушаване на договора!
— Има и друго доказателство — произнесе с тъжен глас Йънският маркиз.
— Така ли?
— Използвайки собствените ти признания, Джид е насочил нашите врагове на правилни следи. Така след време са попаднали на някаква жена, която признала, че си й дал непозната напитка, която отворила очите й за теб…
— Тези чудовища!
— Освен това, — намеси се Шумарският барон, — успели са да проследят връзката ти с някои от нас. Не с всички, но с определени лица. Тази сутрин тези хора са били посетени от техни подчинени, които им предложили да отстъпят доброволно постовете си, в противен случай ще бъдат предадени на властите. Действахме твърдо и сега споменатите подчинени са задържани, но никой не би могъл да каже колко от съобщниците им са на свобода и в състояние да предприемат ответни действия. Напълно възможно е в най-скоро време да бъдем свалени от власт и на наше място да се появят нови лица. Лично аз се съмнявам в успеха им, защото единственият им свидетел е някаква долна курва, която обвинява теб, Кинал. Що се отнася до уликите, с които разполага Джид, те естествено не могат да бъдат използвани, но могат да причинят вреда.
— Ще отрека, че я познавам — рекох аз. — Ще кажа, че…
— Късно е вече — прекъсна ме генерал-прокураторът. — Признанията й са записани. Получих копие от Висшия заседател. Положението ти е безнадеждно.
— Какво да правим? — запитах отчаян.
— Ще смажем амбициите на шантажистите — заяви решително Шумарският барон — и ще ги изпратим в изгнание. Ще принудим Джид да напусне Каменната черква като го компрометираме. Ще отречем всякакви обвинение за себеразголване. Само че ти ще трябва да напуснеш Манеран.