Както направих аз.
Вилейда Бортан е люлката на нашата цивилизация. В произведенията си, картографите я изобразяват като голяма правоъгълна земна маса, със заоблени краища. Две широки вдлъбнатини прорязват периферията й — на север, почти по средата между източния и западния край е разположен Полярният пролив, а на противоположния южен бряг — Шумарският залив. Между тези два обширни водни басейна лежат Низините, простиращи се по цялата дължина на континента от север на юг. Най-високата точка на Низините не се издига на повече от пет човешки боя над морската повърхност, а в по-голямата си част, особено Изгорените низини, са разположени дълбоко под морското ниво.
Съществува легенда за очертанията на Вилейда Бортан, която знаят дори децата. В нея се разказва, че веднъж, големият червей от ледовете Хрунгир, роден във водите на Северно полярно море се събудил и размърдал обхванат от необичаен апетит, е след това се заел да гризе от северния бряг на Вилейда Бортан. Близо хиляда години гризал червеят и така прокарал Полярния пролив. Сетне, натъпкан до пръсване от охолното хапване, той изпълзял на брега за да си почине и да смели изяденото. Ала стомахът не му давал мира и Хрунгир запълзял на юг, с което предизвикал хлътването на земята под неимоверната му тежест, а за компенсация на запад и изток се издигнали високи планини. Най-дълго почивал червеят на мястото на Изгорените низини и затова тук хлътването било най-изразено. С течение на времето, апетитът на чудовището отново се пробудил и то продължило пътя си на юг, достигайки до планинската стена, която пресичала континента от изток на запад. После червеят отхапал част от планината за да си прокара път, създавайки прохода Стройн и изпълзял на южния бряг. Последвал нов пристъп на глад, в следствие на който се появил Шумарския залив. Нахлулите води запълнили празнината, повдигнали се и отнесли Хрунгир до самия Шумарски континент, където живее и до днес, в дълбините на вулкана Вашнир и от време на време изпуска отровен дим. Така разказва легендата.
Дългата и тясна долина, която според легендата очертава пътят на Хрунгир е разделена на три области. В северния край се намират Мразовитите низини, земя на вечния лед, където не стъпва човешки крак. Според една друга легенда, въздухът там е толкова сух и студен, че един единствен дъх би превърнал дробовете на човек в пергамент. За щастие, въздействието на полярната шапка е сравнително ограничено върху нашия континент. На юг от Мразовитите низини лежат необятните Изгорени низини, които напълно са лишени от влага, но в замяна на това слънцето ги залива с ежедневната си ярост. Планинската верига, която пресича континента от запад на изток е преграда за всякакви облаци, също за реки и дори потоци. Почвата тук е яркочервена, но понякога се срещат жълтеникави петна, които също според легендата се дължат на допира с горещия корем на Хрунгир, макар геолозите да имат други обяснения. Дребни на ръст растения обитават Изгорените низини, хранейки се един Бог знае с какво, срещат се и множество животинчета, странни, деформирани и неприятни на вид. Южният край на Изгорените низини завършва с долина, която се пресича за няколко дни, а в най-далечния й край се намира малка област, известна като Мочурливите низини. Северните ветрове, които идват от Шумарския залив пренасят със себе си влага през прохода Стройн и когато се срещат с горещите пасати на Изгорените низини, те са принудени да се освободят от тежестта си близо до прохода, където земята е покрита с гъста растителност. Но нито веднъж не са успели тези влажни ветрове да стигнат отвъд границите на Мочурливите низини. Мразовитите низини, както вече споменах, са непознати за човека, а в Изгорените низини проникват само ловци и онези, които трябва да пресекат континента от изток на запад. Мочурливите низини обаче, са населени с няколко хиляди фермера, които отглеждат екзотични плодове и ги продават на хората от градовете. Някои разказват, че непрестанните дъждове разяждали душите на тези фермери, че там нямало никаква форма на управление и че нашите обичаи за самоотричане не се спазвали по тези места. Ако можех да се прокрадна през кордона, организиран от враговете ми, сега щях да съм в тази област, за да проверя сам доколко са верни слуховете.