Выбрать главу

Рон Гуларт

Време за ремонт

Сервитьорката се разписка (с жив персонал това не е изключено) и посочи прозореца, който гледа към паркинга. Стю Клеманс се извърна енергично на стола си. През зеленикавото стъкло видя как тъмнокос мъж на около трийсет се хвана за гърдите и падна на колене, трескаво стиснал сърцето си. Кримфургонът безшумно се измъкна от редицата паркирали коли и се отправи към падналия.

— Ама там няма никой, в колата! — извика сервитьорката и изтърва чашата с кафе.

„Сигурно е изпълзяла от някаква дупка“ — помисли си Клеманс.

— Тази кола е моя — обяви той и натисна бутона, показа се салфетка. — Изтрийте се. Кримфургонът знае какво прави.

Момичето поднесе салфетката към лицето си. В същото време кримфургонът върза мъжа, проглуши околността още веднъж и го прибра на задната седалка за опознаване и разпит.

— Нали ти казах, никога не греши — каза Клеманс на гърба й. — Вече почти година съм старши инспектор на двайсет и трети отдел, този кримфургон никога не е сбъркал. Така е конструиран.

Вероятно фургонът направи на подозирания инжекция, защото онзи изчезна от полезрението. Масата, без никакви команди, изхвърли три салфетки. Клеманс изпсува и удари с юмрук по масата.

— Прави ги тия номера — отбеляза сервитьорката и пак се обърна към Клеманс.

— Е, спокойно. Законите в Барнъм са справедливи. Жалко, че трябваше да видите престъпника отблизо.

— Току-що обядва — разплака се сервитьорката. — Като най-обикновен клиент.

— Дори престъпниците трябва да ядат.

Клеманс се разплати и касовият апарат му позволи да се приближи до входа.

Край кримфургона не бе останала нито една кола. Когато са в беда, хората се обаждат на полицията, но в останалите случаи се стараят да бъдат по-далечко. Клеманс се навъси, когато огледа пространството около хотела. Трябваше да се върне в управлението, пътят бе не по-малко от час. Запали цигара и тръгна към фургона. Интересно, кого ли е прибрал?

— Внимание! Прослушайте съобщение от службите за реда — прогърмяха високоговорителите от покрива. — Кримфургонът А–10 току-що е задържал Шелдън Клуг, търсен по обвинение за убийство. Съдебното разследване завърши. Подсъдимият е признат за виновен и получи смъртна присъда. Тя е приведена в изпълнение съгласно процедурите на закона. Чухте съобщение на службата за реда в Барнъм.

Клеманс се затича — ега ти, какъв успех! Шелдън Клуг — убийство на жена и демонтаж на всички домашни андроиди. Търсят го в тринайсет окръга. Пред вратата на фургона Клеманс извади от джоба си картата за идентифициране и изрече паролата за текущия ден. След това отговори на няколко въпроса и вратата се отвори.

— Браво! И как го откри?

— Извърших припознаване с положителен резултат пет секунди след излизането му от помещението — обяви високоговорителят. — Странното е, че вие не го забелязахте. Клуг беше без грим. Всички особени белези подсказваха за предразположеност към убийства.

— За съжаление беше в другия край на залата — и Клеманс погледна към празната задна седалка. При този тип кримфургони има възможност за избор: да задържиш убиеца до пълно дознание в някой от окръжните центрове или, ако убиецът е опасен, незабавно да се приведе присъдата в изпълнение. — Къде е?

Жабката се отвори и върху ръката на Клеманс падна бял матов буркан. На етикетчето пишеше: „Прахът на Шелдън Клуг“. Дезинтеграторът не бе оставил прекалено много. Клеманс върна бурканчето обратно и попита:

— Изпрати ли в управлението снимки, отпечатъци от пръстите, изображение на очната ябълка?

— Естествено — отвърна нахакано фургонът. — Плюс пълен стенографски отчет за процеса. В четири екземпляра!

— Добре — рече Клеманс доволно. — Най-после свършихме с Клуг. — Запали нова цигара и хвана кормилото. Кримфургонът можеше да се движи и самостоятелно, но Клеманс предпочиташе да го управлява. — Свържи ме с младшия инспектор.

— Слушам, сър.

— Гласът ти малко потреперва — отбеляза Клеманс.

— Извинявайте, сър. Сега ще го поправя. „Прослушайте съобщение от службата за реда… Прослушайте съобщение от…“ Така по-добре ли е?

— Прекрасно. Дай ми сега Киплинг.

Високо над пустинята ято птици образуваха кръг от пунктири. Клеманс облиза устните си и се облегна назад.

— На връзката е младши инспектор Киплинг.

— Киплинг, изпратили са ви материали за припознаване. Оставете един екземпляр за нашата картотека, останалото пратете в Управлението по правораздаване номер едно.

— Ще бъде изпълнено, сър.

— Чопнахме този убиец, Шелдън Клуг.

— Прекрасно, сър. Ще го подредите ли на опашката пред съдебната зала?