— Делото вече мина — отвърна Клеманс. — Нещо ново?
— Сигнал от района Деспос. Прилича на изнасилване.
— Прилича или е точно?
— Не съм сигурен, сър — отвърна Киплинг. — Съобщението е доста объркано. Знаете какви глупавички са андроидните патрули по селата. Преди час изпратих робот. По обед ще бъде там. Ако работата е сериозна, ще ви дочакам с кримфургона и ще тръгнем натам. Клеманс се навъси. — Името на пострадалата?
— Даяна Мармън. Двайсет и пет годишна, ръст — пет фута и шест дюйма, тегло…
Клеманс рязко обърна кормилото вдясно, колата заседна в канавката.
— Стоп! — разпореди Клеманс. — Киплинг, Даяна Мармън ли казахте?
— Точно така. Познавате ли я?
— Кажете ми всичко, което знаете по случая.
— Даяна служи в архива на Деспос. Сутринта не е отишла на работа, затова изпратили андроид от отдел „кадри“. В квартирата й са открити следи от борба. Патрулният докладва, че няма признаци за ограбване. Ако помните отчета на Центъра за прогнозиране на престъпността, в периферните селища се очаква бум на престъпността на сексуална основа. Затова предположих, че е изнасилване. Значи я познавате?
Клеманс се запозна с нея преди пет години. Даяна Мармън, симпатична блондинка. Често се срещаха, докато Клеманс не премина от университета в полицейската академия. После изчезна от погледа му.
— Аз поемам историята — каза. — След два часа съм в Деспос. Съобщи, ако има нещо важно.
— Да, сър. Вероятно я познавате.
— Да. — После се обърна към фургона: — Обръщай и давай до село номер десет.
Пътят за Деспос минава през хълмове, размотавайки се между жълти ниви с пшеница. Чу гласът на Киплинг:
— В това време се е върнала у дома. Била е със зелена блуза, оранжева рокля и зелени ръкавици. Чантата също е била зелена. От квартирата се чул някакъв шум, но никой не му обърнал внимание. Вероятно някой е прекъснал защитната сигнализация и е проникнал вътре. Засега е това. Следи от отпечатъци няма.
— Мамка му! — изруга Клеманс. — Типичен грабеж. Ще дойда след час, не по-рано.
— Още едно съобщение — рече Киплинг.
— За Даяна Мармън ли?
— Не, за Шелдън Клуг. В Управлението по правораздаване са постъпили сведения, че тази сутрин Шелдън Клуг се е предал на властите в парка на територията на двайсети окръг. Идентифициран е. В същото време проверката на изпратените от вас материали дават отрицателен резултат.
— Що за глупост, нали ние хванахме Клуг!
— Не, ако се вярва на Управлението.
— Невъзможно е, Киплинг! Кримфургонът не греши.
— Като се върнете, Управлението ще направи пълен контрол на фургона.
— Нещо бъркат — отвърна Клеманс. — Добре де, занимавайте ме само с историята на Даяна Мармън.
— Слушам, сър. Край на връзката.
Клеманс се обърна към фургона.
— Какво става според теб? Не си сбъркал с Клуг, нали?
Настъпи мъртва тишина. Фургонът просто отби и спря.
— Не съм ти нареждал да спираш.
Мълчание.
Кримфургоните не се повреждат; ако се случи, сами се поправят. Но сега всички усилия на Клеманс се оказваха напразни — кримфургонът А–10 не даваше признаци на живот. Клеманс не можеше да изпрати дори сигнал за помощ. От Даяна го отделяха един час. Искаше да си наложи да не мисли за нея и за случилото се. Слезе от фургона и застана на няколко крачки.
— Питам те за последен път, тръгваш ли?
Никакъв отговор.
Обърна се и хукна обратно към Деспос. Горещината изсмука цялата му телесна влага. Трябваше да се случи точно когато тя е в беда. И трябваше да се случи точно сега.
Бързата техническа помощ не обеща нищо до края на смяната, тоест за петнайсет минути. Клеманс потърси фургони от съседите. Двайсети сектор му отказа — заради аварии на някакъв реактор; двайсет и първи обеща да изпрати в Деспос първия освободен кримфургон; двайсет и втори обеща същото, но при едно условие — не преди да се стъмни. В края на краищата Клеманс нареди на младшия инспектор да отиде до Деспос със самолет и да направи каквото може. Макар че какво може един жив инспектор в сравнение с кримфургон?
Малкото кафене в Деспос, от което той позвъни, беше напълно автоматизирано. Клеманс седна край масата и зачака майсторите. Кръглата синя зала бе почти празна. Само едно гърбаво старче седеше на масата за закуска и нервно натискаше бутона. Всичко около него бе печени картофи, но той искаше още. Клеманс си поръча втора чаша кафе и престана да му обръща внимание. Сигурно това старче е за психофургон, но инспекторът не искаше да се занимава с него.
— Абсурд — рече майсторът докато вървяха към изхода. — Вижте сам — и посочи малък едноместен моторолер на паркинга.