— И онези типове не ги преровиха, така ли? — попита Ричър, хвърляйки кос поглед към коридора.
— Не.
— Май не ги наритах достатъчно. Няколко допълнителни шута в главата може би щяха да повишат коефициента им на интелигентност.
Съпругата на доктора го накара да седне и се зае да разглежда пораженията по лицето му.
— Носът ти изглежда ужасно — констатира тя.
— Знам — рече Ричър, който виждаше част от въпросния орган — зачервен и чудовищно подут. За пръв път виждаше носа си без помощта на огледало.
— Съпругът ми трябва да го погледне.
— Нищо не може да направи.
— Трябва да бъде наместен.
— Вече го направих.
— Не, говоря ти сериозно.
— Можеш да ми повярваш, че е наместен по най-добрия възможен начин. Но ако искаш, можеш да почистиш раните. Със субстанцията, която използва преди.
Дороти Коу се зае да й помага. Започнаха да мият лицето му. С гъба и топла вода. После взеха парченца памук, потопени в щипещата течност, и дезинфекцираха кожата около носа му, която се беше разцепила. Откритите рани пареха ужасно. Съпругата на доктора работеше старателно, без да бърза. Когато най-сетне приключи, Дороти Коу изплакна лицето му с още вода, която внимателно попи с книжна салфетка.
— Боли ли те главата? — попита съпругата на доктора.
— Малко — призна Ричър.
— Знаеш ли коя дата сме днес?
— Знам.
— Как се казва президентът?
— На кое?
— На Дружеството на производителите на царевица в щата Небраска.
— Нямам представа.
— Трябва да те бинтовам.
— Няма нужда — поклати глава Ричър. — Само ми дай някакви ножици.
— За какво са ти?
— Ще видиш.
Тя отиде да търси ножици, а той придърпа ролката тиксо. Изряза парче с дължина двайсет сантиметра и го постави на масата с лепилото нагоре. После изряза още едно, дълго около пет сантиметра, и го сгъна във формата на триъгълник. Хвана го с края на пръстите си и внимателно го залепи върху по-дългото парче на масата, точно в средата. После го вдигна и силно го притисна към лицето си. Получи се широка сребриста лента, която започваше от едната скула и завършваше на другата, малко под очите.
— Това е най-добрата превръзка на света — доволно обяви той. — Преди време ме прехвърлиха със самолет от Ливан в Германия с разпорен корем. Червата ми се държаха точно на такава превръзка от тиксо.
— Но тя не е стерилна.
— Да речем, че е почти стерилна.
— Със сигурност не е удобна.
— Главното е, че мога да виждам.
— Прилича на бойна татуировка — обади се Дороти Коу.
— Което е допълнително предимство — усмихна се Ричър.
Докторът влезе в стаята, закова очи в лицето му, но не каза нищо. Вместо това поклати глава и попита:
— Какво ще стане оттук нататък?
49
Върнаха се в трапезарията и изгасиха лампите, за да могат да наблюдават пътя. Трима футболисти все още бяха живи и здрави и може би щяха да се появят, за да заместят колегите си. Като работа на смени. На практика Ричър се надяваше, че рано или късно и тримата щяха да цъфнат тук, за да приключи всичко. Тиксото и старият ремингтън му бяха подръка.
— Не сме чули никакви новини — обади се докторът.
— Защото ви забраниха да ползвате телефона — кимна Ричър. — Но той звъня и вие си мислите, че се е случило нещо.
— Според нас са се случили три неща, защото телефонът звъня три пъти.
— Какви по-точно?
— Гангстерската война продължава. Трима си тръгнаха и телефонът звъня три пъти. Може би вече са мъртви.
— Няма как всички да са мъртви. Поне победителят е останал жив. Тези негодници нямат навик да се самоубиват, след като отстранят враговете си.
— Добре де, значи един е оцелял. Може би мъжът в кадилака е видял сметката на италианците.
— По-скоро обратното — поклати глава Ричър. — Онзи с кадилака е много лесен за отстраняване. Защото е сам и защото е нов в региона. Тукашният терен е доста специфичен и човек трябва да му свикне. А италианците са тук по-отдавна от него. Всъщност и от мен, въпреки чувството, че съм пристигнал преди години.
— Мисля, че това не е никаква гангстерска война — обади се съпругата на доктора. — Защо някакъв престъпник от Лас Вегас или бог знае откъде ще се оттегли поради неприятностите на двама от хората си в Небраска?
— Онези двамата пред мотела имаха повече от неприятности — отбеляза Ричър.
— Знаеш какво имам предвид.
— Помисли малко — обърна се да я погледне той. — Представи си, че шефът се излежава край басейна на луксозния си дом във Вегас, пуши си пурата и си гледа кефа. В един момент обаче звъни доставчикът и му съобщава, че е изхвърлен от веригата. Според теб как ще постъпи той? Ще изпрати биячите си, разбира се. Но по стечение на обстоятелствата тях ги елиминират. И какво става? Той е свършен, фалирал. Безсилен, без да е в състояние да реагира. Край с него.