Свали диска за дърво и го замени с диск за метал. Синкав, със ситни зъби. Опря го в цевта, на два-три сантиметра от спусъка. Флексът нададе пронизителен писък и захапа стоманата. След по-малко от минута трийсетсантиметровата тръба падна на пода, издавайки мелодичен камбанен звън. Той взе една пила за метал и старателно изглади новото дуло. Отвън и отвътре. Разхлаби менгемето, вдигна пушката с две ръце и зареди помпата. Щрак-щрак. Всичко изглеждаше наред. Върна патроните обратно. Пет в пълнителя и един в цевта. В ръцете си държеше оръжие с отрязана цев и приклад, което предвид дължината си би трябвало да прилича на пистолет. Поне той възнамеряваше да го използва като такъв.
На връщане отвори гардероба в антрето и извади шубата си. Глокът и сгъваемият нож си бяха на мястото. Плюс две отвертки и един френски ключ. Щракна ножа и разпори подплатата на левия джоб, чак до долу. После навлече шубата, отключи входната врата и се върна в трапезарията.
Футболистите пристигнаха един по един. Първият съвсем навреме — точно трийсет минути след прогнозата на доктора. Остави черния си пикап на пътя, изтича по алеята и бутна вратата. Уверено и спокойно, сякаш се прибираше у дома. Ричър го повали със силен удар в тила. Отзад, с помощта на френския ключ. Младежът падна на колене, а после се захлупи по очи. Ричър му отдели нужното време и усилия. Повлече го по излъскания под на коридора, а после започна да го опакова с тиксото. Бързо и грубо. Временна работа, но съвсем достатъчно за момента. Съпругата на доктора и Дороти Коу се събудиха от тъпия удар на френския ключ, падането на тежкото тяло и пъшкането на Ричър. Излязоха от стаите си, загърнати в халати. Съпругата на доктора спря поглед на сгърченото тяло на новодошлия и каза:
— Предполагах, че ще се появят за закуска.
— Днес закуска не им се полага — рече Ричър.
— А утре? — подхвърли Дороти Коу.
— Утре е нов ден. Добре ли познаваш Елинор Дънкан?
— Тя не е виновна за нищо.
— Тази година тя ще ти прибере реколтата. Защото ще поеме управлението на бизнеса.
Дороти Коу не каза нищо.
— Може би не искаш да ти се пречкаме, нали? — подхвърли съпругата на доктора.
— Така ще е по-безопасно. Мисля, че няма да ти е приятно някой от онези типове да се стовари върху теб.
— Идва още един! — извика от трапезарията докторът. С тих, но напрегнат глас.
Вторият спортист беше сполетян от съдбата на колегата си. На същото място. Но вече нямаше накъде да бъде изтеглен. Ричър сви краката му в коленете, за да може да затвори вратата. Тиксото отново влезе в употреба.
Последен се появи онзи, който му счупи носа.
Но не беше сам.
52
Белият джип спря на пътя зад оградата. От мястото на шофьора слезе мъжът, който беше счупил носа на Ричър. После се отвори и другата врата. На пътя се появи младежът на име Джон. Същият, когото Ричър беше оставил в гаража със съвета да се прибере у дома и да си легне. Но той не си беше легнал. Беше изчакал нещата да се успокоят, а после беше решил да вземе участие в предстоящата веселба.
Тъпо копеле. Много тъпо.
Коридорчето беше претъпкано до такава степен, че не можеше да се стигне до вратата. Четиримата футболисти лежаха като изхвърлени на брега китове, с клюмнали глави и стегнати с тиксо крайници. Ричър ги заобиколи и пристъпи към прозореца. Новодошлите минаха покрай пикапа на Дороти Коу и джипа на Джон, като бързаха да се скрият от студа, изпълнени с радостни предчувствия.
Ричър отвори вратата да ги посрещне. Извади самоделния пищов и го насочи в гърдите на здравеняка, който го беше ударил. С плавно и някак небрежно движение на дясната ръка, като пират, който измъква пищова си. Но очите му гледаха в Джон.
— Ти ме излъга — хладно подхвърли той.
Двамата се вцепениха и смаяно се втренчиха в него. Дори малко по-смаяно от очакваното. После той се досети за тиксото върху лицето си. Наподобяващо военна маскировка. Усмихна се и чу как пластмасата тихо пропуква. Измести очи върху онзи, който го беше ударил, и успокоително подхвърли:
— Не беше кой знае какво и носът ми вече си е на мястото. Но не съм сигурен, че ти ще можеш да кажеш същото за себе си.
Новодошлите не казаха нищо.
Без да сваля поглед от онзи, който го беше ударил, Ричър протегна ръка.
— Извади ключовете от колата си и ги подхвърли насам.