Очакваното посягане дойде миг по-късно. С лявата ръка като на всеки боксьор с нормален десен гард. Кроше, което изминава същата траектория като всеки прав удар, но е значително по-слабо от него, защото използва само силата на ръката от лакътя до китката без реално участие на краката, торса или раменете. Ричър изчака приближаването на големите розови кокалчета, отстъпи леко назад и направи светкавично движение с лявата си ръка — сякаш искаше да прогони досадно насекомо. Дланта му докосна китката на противника от вътрешната страна, достатъчно силно, за да промени траекторията на замаха. Юмрукът профуча над рамото му, което вече се движеше.
А рамото му се движеше, защото бе използвал опората на задния си крак и се завърташе в кръста, за да набере необходимата инерция. Десният му лакът се стрелна в пролуката, появила се след замаха на противника. Целта му беше лявата очна ябълка заедно със слепоочието. Без правила. Ударът се стовари тежко, задвижен от цялата 120-килограмова маса на тялото. Силен и пронизващ удар, който разтърси противника му чак до петите. Той се олюля и отстъпи назад, но успя да се задържи на крака. Черепът му очевидно издържа, но на доста висока цена. Устата му се отвори, за да нададе вик на болка, но Ричър побърза да я затвори със свиреп ъперкът в брадичката. Грозен и непозволен удар за джентълменски двубой, но за сметка на това ефективен. Главата на младежа отскочи назад сред кървави пръски, после, получила опората на трапецовидните мускули, отново се върна в предишното си положение. Без да му дава време да се опомни, левият лакът на Ричър се стрелна към другата очна ябълка. Ударът беше силен и точен, нанесен с рязко завъртане от кръста. Почти едновременно с него ръбът на дясната му длан влезе в съприкосновение с гърлото на противника, а коляното му нанесе силен удар в слабините. Без да прекратява въртеливото движение на тялото си, Ричър мина зад него и му нанесе два светкавични ритника зад коленете. Краката на здравеняка се подгънаха и тялото му тежко рухна по гръб.
Шест удара, нанесени в рамките на три секунди.
Без правила.
Резервата в щатския отбор на Небраска срещу армията на САЩ.
Но младежът се оказа твърд. Или се страхуваше. Или и двете. Защото отказа да се предаде. Гърбът му се раздвижи по чакъла като някаква огромна преобърната костенурка, която се опитваше да заеме нормално положение. Главата му се въртеше наляво-надясно. Може би трябваше да му отпусне осемте секунди, полагащи се на всеки изпаднал в нокдаун боксьор, но на този свят едва ли има скитник, който да не се възползва от благоприятното стечение на обстоятелствата. Затова Ричър го укроти със силен ритник в ухото, а после стъпи върху лицето му. Като отвратен стопанин, размазващ хлебарка върху излъскания под на кухнята си. Проскърцването на смазания нос прозвуча съвсем ясно, доста по-силно от пъшкането и сумтенето на нещастника.
Край на мача. Осем удара за шест секунди. Доста слабо постижение според стандартите на Ричър. Но противникът все пак беше изключително як, обладан от спортен дух и издръжливост, очевидно свикнал на доста големи дози физическо натоварване. Имаше желание да бъде конкурентоспособен. Неособено силно, но все пак осезаемо. Ричър познаваше и по-тежки случаи. Четири години участие в студентското първенство по футбол вероятно се равняваха на четири дни физическа подготовка на рейнджърите. А той познаваше доста хора, които не бяха издържали дори и до третия ден.
Наведе се и започна да опакова младежа. Направо там, където беше паднал. Четири пласта тиксо върху китките, още четири около глезените. Свързани с половинметрови ленти около шията на жертвата. После се върна в коридора и се зае да опакова първата двойка, този път по-сериозно, без да бърза. Повлече ги по излъскания под, опря ги гръб в гръб и ги овърза заедно. Също като онези от нощната смяна. Изправи се и изпусна въздуха от гърдите си.
В същия момент отнякъде се разнесе приглушен телефонен звън.
Оказа се, че звъни телефонът на Дороти Коу. Приглушен, защото беше у нея, зад затворената врата на стаята й. Тя се показа на прага с апарата в ръка. Очите й се плъзнаха покрай четиримата овързани мъже на пода, на лицето й се появи усмивка. Сякаш изпита облекчение, че нормалният живот най-после беше взел връх след един ненормален ден.