Десет минути по-късно Ричър беше преполовил разстоянието до хамбара. Умът му напрегнато работеше. Преценяваше ситуацията, изброяваше възможните варианти. Беше останал сам. Последният оцелял. Всичките десет футболисти бяха блокирани. Италианците бяха отстранени, също като арабите във форда и втория иранец. Четиримата членове на фамилията Дънкан се бяха затворили в една от къщите си. Ричър имаше всички основания да вярва в надеждността на тази информация. Местната телефонна клюка действаше безотказно, почти като в армията.
Той продължи да крачи напред, леко коригирайки посоката. Хамбарът беше вдясно от него, а по-малката постройка — вляво. Голите храсти пред тях сякаш бяха нарисувани с молив. Сухи пръчки през зимата, но може би истинска палитра от ярки цветове през лятото. Детските велосипеди могат да се справят с коловозите, оставени от тракторите. Гумите им са балонни, а рамките достатъчно здрави.
Той продължи да крачи напред.
Елдридж Тайлър затаи дъх и напрегна слух. Познаваше всички звуци, които издаваше голото поле. Земята никога не беше спокойна. Загряваше се и изстиваше, вибрираше и се разтърсваше от микроскопични трусове, които изтикваха малките камъчета нагоре, към набраздената повърхност, към коловозите и утъпканата пръст, където чакаха да бъдат изритани или притиснати заедно. Винаги издаващи някакъв звук. През голото поле просто нямаше начин да се ходи безшумно и Тайлър го знаеше. Окото му остана втренчено в мерника, пръстът му не мърдаше от спусъка. Наостри слух.
Ричър спря на петдесетина метра от хамбара. Очите му огледаха постройките, в главата му се въртяха едни и същи мисли. Теорията му беше или стопроцентово вярна, или стопроцентово погрешна. Осемгодишната Маргарет Коу беше дошла тук да бере цветя, но изчезването й не беше следствие от някакъв инцидент. Доказателство за това беше велосипедът. Импулсивното дете би могло да го зареже на пътеката, да се втурне във вътрешността на паянтовата постройка и да се нарани лошо. Но дете, което проявява съобразителността да вкара и велосипеда си вътре, положително би внимавало и едва ли щеше да се нарани. Такава е логиката на човешката природа. Ако е имало инцидент, велосипедът щеше да е навън. Но той не е бил открит пред сградите, следователно инцидент не е имало.
И още: момиченцето се беше насочило към хамбара по своя воля, но влизането му вътре не беше станало доброволно. Защо дете, което иска да си набере цветя, би пожелало да влезе в някакъв хамбар? За фермерските деца хамбарите не крият никакви тайни. Детето, което проявява интерес към цветовете и свежестта на природата, едва ли щеше да бъде привлечено от застоялия въздух на едно потънало в мрак затворено помещение. Но дали плъзгащата се врата е работила преди двайсет и пет години? Дали едно осемгодишно момиченце бе имало сили да я отмести? Сградата беше поне стогодишна и беше започнала да гние веднага след построяването си. В момента порталът беше блокиран, но нищо не пречеше да е бил блокиран и тогава. Освен това бе твърде тежък. И обратно: можеше ли едно осемгодишно момиченце да вкара велосипеда си през тесния процеп? Велосипед с дебели гуми, солидна рамка и стърчащо кормило и педали от двете страни?
Не. Някой го бе направил вместо нея.
Пети човек.
Защото теорията нямаше да проработи без съществуването на пети човек. Без него значението на хамбара бе нула. Без него цветята ставаха безсмислени. Маргарет Коу беше изчезнала въпреки желязното алиби на всички от фамилията Дънкан. Следователно тук бе имало още един човек. Случайно или нарочно.
А може би не.
Кръгова логика.
Изцяло правилна или изцяло погрешна.
Би било дразнещо, ако се окаже погрешна. Но нищо повече. Но ако се окаже вярна, това ще означава, че пети човек наистина съществува и този факт трябва да бъде взет под внимание. По пътя на логиката той би трябвало да е свързан с фамилията Дънкан завинаги благодарение на някаква ужасна тайна. Готов да й сътрудничи при всички обстоятелства. Безусловно и предано, от интерес или принуда. Да се притече на помощ в случай на нужда.
Ричър огледа хамбара и по-малката постройка.
Ако петият човек бе някъде там, теорията му щеше да се окаже вярна.
Кръгова логика.
Вече познаваше сградите. Беше ги виждал два пъти — веднъж нощем, втори път на светло. Напълно достатъчно за човек като него, който цял живот беше обръщал внимание на детайлите. Живееше благодарение на детайлите. Но от петдесет метра не можеше да види кой знае какви детайли. Просто две изоставени постройки, гледани отстрани. По-вероятно беше човекът да се е скрил в хамбара, встрани, на два-три метра от вратата. Настанен на удобен стол с пушка на коленете, очакващ мишената да се появи в яркия кръг светлина. Втората, по-малко вероятна възможност беше да се намира в другата постройка, отстояща на сто и двайсет метра от хамбара, проснат по корем на тавана с око на мерника и наблюдаващ обстановката през вентилационните отвори, които Ричър беше забелязал при предишните си посещения. Точната стрелба от там бе несъмнено по-трудна, но човекът може би се смяташе за снайперист. Имаше вероятност вътрешността на хамбара да се окаже нещо като светая светих, недостъпна за външен човек, включително и за онзи, който бе обречен да умре. Но и в двата случая първо трябваше да провери бараката. Въпрос на елементарна логика.