Ричър тръгна наляво, към издължената източна стена на бараката. С умерена крачка, нито бърза, нито бавна. Спря на два метра от входа. Там, където започваха сухите храсталаци. Зае се да изчислява процентите. Вероятността петият човек да е служил в армията беше голяма. В най-лошия случай бе запознат с военните порядки с помощта на роднини или приятели. В този фермерски щат живееха предимно големи фамилии, с много братя и още повече братовчеди. Вероятно не бе снайперист, може би дори не бе служил в пехотата. Но със сигурност познаваше основните правила, едно от които гласеше, че когато дебнеш в засада с насочено напред оръжие, винаги трябва да мислиш и за онова, което става зад гърба ти. Такава е човешката природа. Неустоима. Затова снайперистите действат по двойки. Единият пази гърба на другия. Нарича се наблюдател. Той има задължението да засича мишените, да изчислява разстоянието и съпротивлението на въздуха, но основната полза от него са допълнителният чифт очи и сигурността, която осигурява. При равни външни условия представянето на снайпериста зависи най-вече от дишането и пулса му. Безценно е всичко, което му помага да ги държи в нормални граници.
Въпросът беше дали петият човек си бе довел наблюдател. Шести човек? Вероятно не, защото вече имаше шести човек, който въртеше волана на сивия микробус. Ролята на наблюдателя би трябвало да се поеме от седми човек. Но седем е твърде голямо число, когато става въпрос за местна конспирация. Следователно петият човек най-вероятно бе сам, а това означаваше монтирането на някаква елементарна система за ранно предупреждение. Ситни камъчета или натрошени стъкла, а може би тънко въже на входа на бараката. Нещо, което да вдигне шум. Нещо, което да му даде възможност да се отпусне.
Ричър се отдръпна от храсталаците и се насочи към входа. Спря на трийсет сантиметра от него и напрегна слух. Нищо. Всичко тънеше в дълбока тишина. Пое си дълбоко дъх с надеждата да подуши наличието на някакъв химикал във въздуха — безспорно доказателство за присъствието на паркиран автомобил, който винаги излъчва лека миризма на бензин и въглеводород. Но счупеният му нос беше запушен от съсиреци и не можеше да долови нищо. Абсолютно нищо. След кратко колебание той измъкна отрязаната пушка — помпа, стисна глока в другата си ръка и предпазливо започна да се промъква напред.
Надникна вдясно и моментално видя кабела.
Тънък, предназначен за слаб волтаж, обвит в черна пластмаса. Такива жици радиолюбителите си купуваха от магазините за радио части. Кабелът беше опънат на височината на глезена пред входа и беше още влажен от утринната роса. Което означаваше, че е тук най-малко от два часа и е поставен на разсъмване. Което от своя страна означаваше, че петият човек е сериозен и предпазлив, зареден с търпение и непоколебима решителност. Вероятно е бил предупреден от братята Дънкан ден по-рано, може би в късния следобед. Допълнителен план за действие, просто за всеки случай. Който сочеше, че хамбарът наистина е важен.
Ричър се усмихна.
Прогнозите му се оказаха верни. Отначало докрай.
Описа широк полукръг около входа на постройката, като се придържаше далеч от преплетените увивни растения. Опираше се на предположението, че повечето хора са десняци, а той искаше да бъде вляво от онзи, който дебнеше вътре. Така дулото му трябваше да опише неудобна крива, преди да намери целта. Огледа земята около себе си, но не откри нищо, което да вдига шум. Вътре беше паркиран пикап, разположен диагонално под тавана. Задният му капак беше свален, мръсен и смътно белеещ се в полумрака. Ричър се приближи на двайсет сантиметра от опънатия кабел и застина на място, за да позволи на очите си да се адаптират. Мракът се нарушаваше единствено от тънките лъчи слънчева светлина, които проникваха през процепите между изгнилите дъски. Пикапът бе неподвижен и студен. Шевролет силверадо. Таванът беше точно над кабината му. През отвора се открояваше фигура с неясни очертания. Най-близо до него се виждаха чифт дебели подметки, вероятно на ботуши. После извивката на задника, краката, гърба и лактите, сравнително ясно очертани от дневната светлина, проникваща през вентилационните отвори. Петият човек, с пушка в ръце.