Първи се появиха иранците. Хората на Махмейни. Говореше само единият от тях. Касано го прие като нещо нормално, тъй като и той говореше от името на Роси, а Манчини само му помагаше. Не се представиха с имената си, което също беше нормално. Такъв им беше бизнесът. Физически иранците не представляваха нищо особено — дребни, свити, зле облечени. С подозрително поведение. Странни хора. Касано отвори вратичката на минибара и ги покани да си вземат каквото пожелаят. И двамата отказаха.
Пет минути по-късно пристигнаха и ливанците. Хората на Сафир. Със сигурност араби, но застрашително едри. Веднага им личеше, че не се спират пред нищо. Отново не се представиха с имена, отново говореше само единият от тях. Касано ги покани да седнат на леглото, но те не помръднаха, предпочитайки да се облегнат на стената. Опитват се да ни сплашат, каза си Касано. И почти успяват. Това беше тяхната психологическа игра. В стаята се възцари дълбока тишина. Касано оглежда гостите си в продължение на цяла минута. Четирима непознати мъже, които съвсем скоро ще се опитат да го убият.
— Работата е сравнително проста — подхвърли най-сетне той. — На сто километра северно от тук има около четирийсет ферми. Някакъв тип се навърта наоколо и прави бели. Честно казано, не е кой знае какво, но нашият общ доставчик го приема лично. Бизнесът е на трупчета, докато не го отстраним.
— Това го знаем — кимна човекът на Махмейни. — После?
— После е ясно. Вдигаме се, отиваме там и с общи усилия отстраняваме проблема.
— Кога започваме?
— Да речем, утре сутринта, на зазоряване.
— Виждал ли си човека?
— Още не.
— Име?
— Ричър.
— Що за име е това?
— Американско. Твоето какво е?
— Моето няма значение. Разполагаш ли с описание?
— Едър, бял, със сини очи. Метър и деветдесет и три, поне сто и двайсет килограма, кафява шуба.
— Това нищо не значи — поклати глава иранецът. — Америка е страна на фермерите, пълна със селяни и заселници, които си приличат. Току-що видяхме един тип, който напълно отговаря на твоето описание.
— Прав е, и ние го видяхме — намеси се човекът на Сафир. — Ще ни трябва доста по-подробно описание.
— Не разполагаме с такова — отвърна Касано. — Но като пристигнем там, ще стане по-лесно. Такъв човек със сигурност ще изпъква. А и местните са готови да ни помогнат. Предупредени са да позвънят, ако забележат нещо. А там е равно като тепсия, няма къде да се скриеш.
— А той къде се крие? — попита наемникът на Махмейни.
— Не знаем. Има един мотел, но не е там. Може би живее на открито.
— В това време?
— Има разни обори и хамбари. Сигурен съм, че ще го открием.
— А после какво?
— Отстраняваме го.
— Рисковано е.
— Знам. А и него си го бива. Дотук е успял да елиминира четирима от местните.
— Изобщо не ме интересува дали го бива или не — сопна се иранецът. — Нито пък с колко от местните се е справил. Кой знае какви са идиоти. Казах, че е рисковано, защото Дивия запад вече го няма. Разполагаме ли със стратегия за оттегляне?
— Казаха ми, че е нещо като скитник — рече Касано. — Няма кой да плаче за него. И следствие няма да има. Там дори няма ченгета.
— Това е добре.
— А ти правилно отбеляза, че тук са само ферми. Тайни дупки колкото щеш. Ще го заровим някъде. За предпочитане жив, както иска нашият доставчик.
31
Физическото претърсване на района беше описано в четири различни папки по четири различни начина — от местната полиция, от щатската полиция, от пилотите на Националната гвардия и от ФБР. Рапортът от хеликоптера беше кратък и безполезен. Маргарет Коу била облечена със зелена рокличка — факт, който малко помага на фона на избуялата царевица в началото на лятото. Освен това пилотът не беше слизал под триста метра височина, за да предпази младите растения от вихъра на витлата. Издирването на изчезнало дете си има определени правила, дори и в селскостопанските райони. От въздуха не бяха забелязали нищо. Нито прясно разкопана земя, нито блясък от хромираните части на колелото, нито изпотъпкани ниви. Просто един океан от царевица.
Чиста загуба на време и авиационно гориво.
Местната и щатската полиция бяха проверили четирийсет ферми. Отначало, още след мръкване, бяха използвали рупор, а на следващата сутрин бяха посетили всяка ферма поотделно и бяха разпитали живеещите в нея с молба да проверят всички допълнителни постройки. Местните хора бяха откликнали с голямо желание. Само една възрастна двойка бе признала, че не е проверила имота си както трябва, и това накарало полицаите да направят оглед на място. Не открили нищо. Мотелът също бил претърсен, бунгало по бунгало. Не пропуснали дори контейнерите за смет в търсене на някакви улики.