В стойките за чаши имаше две бутилки минерална вода. Едната преполовена, другата запечатана. Той изкара колата на заден ход, заобиколи сградата на хотела и спря така, че тялото на мъртвеца да остане между нея и стената. Намери бутона за отваряне на багажника и го натисна. Капакът отскочи с меко щракане. Багажникът не беше особено голям, но и иранецът беше дребен.
Ричър отиде при трупа и претърси джобовете му. Телефон, нож, портфейл и носна кърпа. Плюс шепа монети на стойност около долар. Остави монетите и извади батерията на телефона, която пъхна в един от джобовете на мъртвеца. Самия телефон сложи в друг джоб. Ножът беше сгъваем, с инкрустирана със седеф дръжка. Тежък, солиден и остър. Много добро качество. Пъхна го в собствения си джоб — онзи, в който държеше френския ключ. После отвори портфейла. В него имаше почти четиристотин долара в брой, три кредитни карти и шофьорска книжка от щата Невада, издадена на името Асгар Арад Сепер с адресна регистрация в Лас Вегас. Снимката беше приемлива. Кредитните карти бяха на същото име. Парите бяха нови двайсетачки, вероятно наскоро изтеглени от банкомат. Ричър ги прибра, избърса портфейла с носната си кърпа, а после го върна в джоба на мъртвеца. Хвана го за колана и яката, с намерението да го прехвърли в багажника на жълтия шевролет.
После спря.
Хрумна му по-добра идея.
Пренесе трупа до кадилака на Сет Дънкан, отвори огромния багажник и го сложи вътре. Затръшна капака и се настани зад волана. Използва кърпичката да почисти всичко, до което се беше докосвал в купето. Лостът за скоростите, огледалото, бутоните на радиото, ръчките на вратите отвън и отвътре. После излезе, натисна дистанционното и се върна обратно при шевролета. Макар и жълта на цвят, тази кола беше съвсем анонимна. Местно производство, тукашни номера, конвенционално купе. Може би по-незабележима от кадилака въпреки яркия цвят. И може би по-малко желана от автокрадците. Обикновено пришълците с ножове и пистолети в джобовете се държаха доста по-кротко от разгневените местни жители.
Той се огледа внимателно във всички посоки. Наляво и надясно, напред и назад. Всичко изглеждаше спокойно. Студ, тишина и влажен нощен мрак. Седна зад волана и бавно напусна паркинга с изключени светлини. Измина разстоянието до края на Макнали Стрийт и намали ход. Наляво, след сто километра в южна посока, щеше да стигне до И-80 — широката и бърза магистрала с шест платна, която стигаше чак до Вирджиния на изток. Надясно бяха четирийсетте ферми и братята Дънкан, „Аполо Ин“ и Елинор, докторът и съпругата му, Дороти Коу. Също на сто километра от тук, но в северна посока.
Време за решение.
Наляво или надясно? На юг или на север?
Включи фаровете, зави надясно и пое по обратния път на север.
33
Братята Дънкан и Сет напуснаха кухнята на Джонас и се прехвърлиха в кухнята на Джаспър просто защото там имаше една почти пълна бутилка „Нот Крийк“. Настаниха се около масата, почти опрели лакти. Пред тях имаше дебели стъклени чаши с по два пръста кехлибарена течност. Отпиваха бавно и разговаряха тихо. До пристигането на доставката оставаха някъде между дванайсет и двайсет и четири часа. По това време обикновено празнуваха. Но този път бяха доста по-кротки.
— Къде ли се намира сега? — подхвърли Джонас.
— Спрял е някъде за през нощта — отвърна Джейкъб. — Поне така се надявам. Близо до границата. Ще потегли отново чак на разсъмване. Сега няма нищо по-важно от благоразумието.
— Осемстотин километра — уточни Джонас. — Десет часа път, а може би и повече. Без да броим непредвидените случайности.
— За колко време може да се прочете едно полицейско досие? — попита Джаспър.
— Добър въпрос — въздъхна Джейкъб. — Разбира се, аз му отделих нужното време. Специално това досие със сигурност е огромно. Трябва да са го складирали някъде. Да приемем, че служителите започват работа в девет сутринта и си тръгват в пет. Това означава, че изчитането ще започне някъде утре по обед. Той ще разполага с пет часа утре и може би с всичките осем вдругиден. Предполагам, че ще му бъдат достатъчни.
— Значи няма да се върне, преди да изтекат четирийсет и осем часа.
— Не мога да бъда сигурен. Само предполагам.
— И така да е, ние пак разполагаме с достатъчно време.
— Той изобщо няма да се върне — обади се Сет Дънкан. — Защо да го прави? Стотици хора са изчели това досие и са убедени, че в него няма нищо нередно. Той не е сто пъти по-умен от тях, нали? Няма как да бъде.