— Гордост — въздъхна докторът. — Фамилията Дънкан не може да търпи някой да се бърка в делата им. Хората им не могат да се справят с теб, затова са повикали подкрепления.
— Нещо не се връзва — поклати глава Ричър. — Ти прекрасно знаеш, че италианците бяха тук преди мен. Чу какво каза Елинор Дънкан. Причината вероятно е друга. Имали си някакви пререкания с фамилията.
— Защо тогава ще помагат на братята Дънкан в спора им с теб?
— Не знам.
— Колко души идват насам?
— Петима — обади се съпругата му от коридора. Току-що беше приключила телефонния разговор. Влезе в кухнята и добави: — Освен това не идват насам, а вече са тук. Мълвата ги е изпреварила. Двамата италианци с още трима души. Общо с три коли. Италианците със синия шевролет, други двама с червен форд и още един с черен кадилак, за който всички са готови да се закълнат, че е кадилакът на Сет Дънкан.
39
Ричър си наля чаша кафе и потъна в размисъл.
— Оставих кадилака на Сет Дънкан пред „Мариот“ — промълви след дълго мълчание той.
— А как се върна тук? — попита съпругата на доктора.
— Взех малибуто на един от лошите.
— Това отпред?
— Не, това е джипът, който взех от един футболистите.
— А какво е станало с кадилака?
— Предполагам, че след като свих колата на онзи тип, той е свил моята. Може би не нарочно, а защото в градчето няма кой знае какъв избор. Не е искал да краде някой скапан пикап, нито пък нова кола със сложна електроника. Харесал си е кадилака, който най-вероятно е бил единствената подходяща кола наоколо. Или просто го е мързяло да обикаля и да търси. Колата си беше там, пред хотела, редом с техните.
— Успя ли да ги огледаш?
— Само четиримата новодошли без италианците.
— Това прави шестима, а не петима. Къде е шестият?
— Мога да ти кажа само едно — въздъхна Ричър. — Сакът на онзи, който е свил кадилака, не е в багажника, а на задната седалка.
— Откъде знаеш?
— Шестият е в багажника. Лично го сложих там.
— Дали разполага с достатъчно въздух?
— Вече не му трябва въздух.
— Господи Исусе! Какво се случи?
— Мисля, че първо ще искат да отстранят мен, а после ще свършат работата, за която са дошли — въздъхна Ричър. — Не мога да го обясня. Тази вечер са се събрали в „Мариот“ и италианците са обявили задачата и са предложили някакво описание на останалите. Със сигурност бегло, защото все още не сме се срещали очи в очи. Но малко по-късно се сблъсках с един от новодошлите във фоайето на хотела. Той ме гледаше втренчено. Сякаш се питаше дали аз не съм човекът, за когото бяха говорили току-що. Виждах го как мисли. После излязохме на паркинга. Той бръкна в джоба си и аз го ударих. Чувал ли си за commotio cordis?
— Травма на гръдната стена — кимна докторът. — Причинява фатална сърдечна аритмия.
— Виждал ли си как действа?
— Не.
— И аз не бях. Но вече мога да ти кажа, че действа безотказно.
— Какво имаше в джоба му?
— Нож, пистолет и шофьорска книжка, издадена във Вегас.
— Вегас? — сбърчи вежди докторът. — Може би братята Дънкан имат комарджийски дългове? За това ли става въпрос?
— Възможно е — отвърна Ричър. — Очевидно живеят нашироко от дълго време насам. Парите им все идват отнякъде.
— Как така отнякъде? От трийсет години насам рекетират близо четирийсет ферми, плюс мотела. Това са много пари.
— Не са — поклати глава Ричър. — Този район трудно може да се нареди сред най-богатите в света. Дори да прибират половината от заработката на хората, пак няма да съберат пари и за едно нощно гърне. Но въпреки това Сет живее като Крез, освен това държат на заплата цял футболен отбор. Няма как да го правят, ако разчитат единствено на сезонните си приходи.
— Има време да мислим за това — обади се съпругата на доктора. — В момента футболистите върлуват наоколо, но ние не знаем къде и защо. Това е по-важно. Дороти Коу може да се отбие.
— Тук? — вдигна вежди Ричър. — Сега?
— И това се случва понякога — поясни докторът. — Женска солидарност. Подкрепят се взаимно, сякаш са сестри. Най-беззащитните, разбира се.
— Точно такива сме ние с Дороти — добави съпругата му. — Понякога към нас се присъединяват и други в зависимост от степента на паниката, която ги е обзела.
— Идеята не е добра — поклати глава Ричър. — Главно от тактическа гледна точка. Така мишената им ще бъде само една вместо няколко.