— Какво ще правиш там?
— Още не съм решила.
Джейкъб остави лъжицата.
— Не си ли на работа?
Раменете й машинално се изправиха.
— В момента се местя на друга работа. Напуснах ръководна длъжност в търговията на дребно. — В действителност беше уволнена от длъжността заместник началник на отдел за дамско бельо в среден по големина универсален магазин. — Мисля да продължа да уча. Искам да следвам право.
— Право? — Погледът му омекна. Беше толкова мил, че Съни неволно се усмихна. — Майка ми е юрист.
— Наистина ли? Кал нищо не е споменавал. С какво по-точно се занимава?
Стори му се малко сложно да й обяснява професията на майка си, затова попита:
— А ти какво право искаш да специализираш?
— Като че ли предпочитам наказателното. — Тъкмо се канеше да се впусне в пространни обяснения, но навреме се усети и замълча. Нали щеше да го накара да говори за себе си? — Колко интересно, моята сестра се занимава с наука, също като брата на Кал. С какво по-точно се занимава един астрофизик?
— С теория. И с експерименти.
— Сигурно и с междупланетни полети? — Опита се да не прозвучи подигравателно, ала не успя. — Нали не вярваш в подобни глупости, че един ден, например, хората ще летят до Венера по същия начин, както сега летят до Кливлънд?
За щастие Джейкъб беше хладнокръвен покерджия. Лицето му остана безизразно и продължи да се храни.
— Напротив, вярвам.
Съни се засмя снизходително.
— Предполагам, че вярата е част от служебните ти задължения. Но все пак, не те ли измъчва мисълта, че дори това да стане един ден, ти няма да си жив, за да го видиш с очите си?
— Времето е нещо относително. В началото на този век са смятали, че не е възможно да полетиш до Луната. Ала фантастиката се превърна в действителност. — Усещаше, че аргументите му са доста непохватни, но все пак се справяше. — През следващия век човекът ще стигне до Марс, а дори и по-далече.
— Може би. — Стана и взе от хладилника две бутилки газирана вода. — Ала да си призная честно, не бих могла да си посветя живота на нещо, което никога няма да видя. — Той като омагьосан я наблюдаваше как извади от чекмеджето малък метален предмет, нагласи го като лост към всяка бутилка и махна капачките. — Предпочитам лично да усетя резултата от своя труд, и то по възможност веднага — призна тя и му подаде едната бутилка. — Държа на непосредственото удовлетворение. Затова още се колебая каква професия да си избера, въпреки че съм на двайсет и три години.
Бутилката е стъклена, като в унес размишляваше Джейкъб. Също като онази, с която ме замери вчера следобед. Надигна я и отпи. Усети добре познат вкус и му стана приятно. У дома обичаха същите безалкохолни напитки, макар че рядко ги използваха на закуска.
— Защо избра да изучаваш космоса?
Обърна се и отново я погледна. Долови искреното й любопитство и реши да я подразни.
— Защото ми предоставя неограничени възможности.
— Сигурно си следвал ужасно дълго.
— Права си. Ужасно дълго. — Отново отпи от бутилката.
— Къде?
— Какво къде?
Съни се постара да запази учтивата си усмивка.
— Къде си учил?
Помисли си за института „Кролиак“ на Марс, университета „Бърмингтън“ в Хюстън и едногодишната интензивна и ускорена специализация в космическата лаборатория „Леспас“ в квадрант Фордон.
— На няколко места. В момента участвам в работата на неголяма частна изследователска група в околностите на Филаделфия.
Тя си помисли, че персоналът, който се грижеше за тази неголяма изследователска група, сигурно носеше бели медицински престилки.
— Сигурно ти е адски интересно.
— Да, особено напоследък. Притеснява ли те нещо? Защо си нервна?
— Защо питаш?
— Защото непрекъснато потропваш с крак.
Съни постави ръка на коляното си, за да спре неволния тик.
— Да, наистина се изнервям, когато дълго време стоя на едно място. — Очевидно с този разговор доникъде нямаше да стигне. — Слушай, аз наистина си имам работа… — Замълча, когато погледна през прозореца. Не беше забелязала кога беше започнало да вали. Сега снегът падаше на големи парцали. — Страхотно.
Той проследи погледа й, прикован в плътната бяла завеса и отбеляза:
— Изглежда ще ни създаде проблеми.
— Аха. — Въздъхна дълбоко. Наистина й действаше на нервите, но тя все пак не беше чудовище. — Времето не е подходящо за излет в гората. — Докато водеше жестока битка със съвестта си, Съни няколко пъти измина разстоянието от масата до вратата и накрая се спря при прозореца. — Виж какво, Джей Ти. Зная, че няма къде да отседнеш. Вчера те видях, че тръгна към гората.