— Имам всичко необходимо…
— И така да е, не мога да те пусна да хукнеш да се катериш по планината и да спиш в палатка или каквото там си носиш, когато се задава снежна буря. Либи никога няма да ми прости, ако оставя брата на Кал да умре от измръзване. — В джобовете на джинсите си сви ръце в юмруци и му се усмихна широко. — Можеш да останеш в къщата. Ако искаш.
Той се замисли, прецени всички за и против нейното предложение, и също се усмихна.
— С удоволствие ще остана.
ТРЕТА ГЛАВА
Джейкъб се стараеше да не й се мярка много-много пред погледа. За момента това бе най-разумното решение. Съни се беше разположила на диванчето пред огнището, заобиколена от някакви книги, и енергично си водеше бележки. На масичката до нея беше поставен транзистор, който пращеше от статичното електричество и силната музика. Редовно съобщаваха прогнозата за времето. Изцяло погълната от своето занимание, тя изобщо не му обръщаше внимание.
При това положение той реши да се възползва от удобната възможност и да разгледа къщата. Съни му беше предоставила стаята до нейната, която беше малко по-просторна и имаше прозорци с дървени рамки с изглед на югоизток. Леглото беше огромно, квадратно и също от дърво. Но дюшекът изглежда беше поставен върху пружина, която жално проскърцваше под тежестта на тялото му.
Имаше и етажерка с книги — главно проза и поезия от деветнадесети и двадесети век. Повечето бяха с меки корици и ярки обложки. Джейкъб познаваше някои от авторите. Бегло прегледа книгите, по-скоро от научен, отколкото от читателски интерес. В тяхното семейство Кал беше този, който обичаше да чете и умееше да се наслаждава на художествената литература. За разлика от него Джейкъб рядко имаше възможност да отдели време за четене на романи.
Остана възхитен и смаян от факта, че те още приготвяха хартията от дървесина. Значи от една страна изсичаха горите, за да освободят пространство за своите жилища, да произвеждат мебели, хартия и горива, а от друга — бързаха отново да залесят откритите площи. И все не можеха да насмогнат.
Странно и необяснимо поведение, част от общото безумие, оставило в наследство на следващите поколения множество сериозни проблеми с околната среда.
Освен това, естествено, бяха пренаситили въздуха с въглероден двуокис, ентусиазирано пробиваха дупки в озоновия слой, а след това учудено пляскаха с ръце, когато се изправяха пред последствията от собственото си поведение. Джейкъб не разбираше как хората могат сами да тровят въздуха, който дишат. А също и водата, спомни си и недоумяващо поклати глава. Друго безумие бе изхвърлянето в океана на всичко ненужно, като че ли моретата бяха бездънни боклукчийски ями. За щастие, бяха се усетили какво става, преди щетите да станат непоправими.
Отдръпна се от прозореца и започна да разглежда стаята. Внимателно опипа стените, кувертюрата, рамката на леглото. Интересни материали, но все пак…
Погледът му се спря на снимка в метална рамка, вероятно сребърна. Рамката безспорно беше интересна, ала повече го заинтригува самата снимка. Видя първо брат си, широко усмихнат, в смокинг и явно доволен от себе си. Прегръщаше жената със смешното име Либи. Тя беше в бяла рокля с дълъг ръкав и дантела, която закриваше шията й. В косата й бяха вплетени цветя.
Джейкъб се досети, че това беше булчинска рокля. При тях сватбената церемония отново се връщаше на мода, след като е била окончателно премахната в края на предишния век. Влюбените започваха да преоткриват красотата на старите традиции. В това, разбира се, нямаше никаква логика. Имаше два договора — един при сключване на брака и друг за евентуалното му прекратяване. И двата се подписваха без проблеми. Но пищните сватби отново бяха на мода.
По същия начин църквата отново се бе превърнала в любимо място за размяна на пръстени и клетви за вярност. Моделиерите като обезумели копираха кройки и възпроизвеждаха булчински рокли от музеи и стари филми. Така че роклята на Либи със сигурност щеше да предизвика завистливи стонове и въздишки у любителките на шумни и досадни брачни церемонии от двадесет и трети век.
За Джейкъб цялата история беше просто невероятна. Сигурно щеше да му е интересно, ако не ставаше въпрос за собствения му брат. За Кал, който по рождение бе влюбен във всички жени едновременно, ала към никоя не бе проявявал по-специално предпочитание. Самата идея, че Кал бе женен мъж, изглеждаше нелогична. А ето че сега Джейкъб държеше в ръка доказателството за това безумие.
И точно това най-много го вбеси.
Да изостави семейството си, дома си, своя свят. И то заради жена. Той хвърли снимката на тоалетката и й обърна гръб. Кал бе полудял. Нямаше друго обяснение. Никоя жена не можеше така драстично да промени живота му. Но какво друго в този чужд свят би могло да съблазни един мъж? О, времето безспорно беше любопитно. Достатъчно, за да му посвети няколкоседмично проучване. Самият Джейкъб непременно щеше да напише няколко статии за своите лични впечатления. Ала… Как гласеше старинната поговорка? Хубаво е да го видиш, но не и да живееш там.