— А ти?
— Какво аз?
— Била ли си влюбена? — попита Джейкъб, като погали с пръст отвертката.
Съни го изгледа отровно.
— Не си пъхай носа в личния ми живот.
— Извинявай. — Всъщност изобщо не го беше грижа. Искаше да я постави в неудобно положение, точно както тя го бе накарала да се почувства като глупак. — Понеже говориш като виден експерт по любовните въпроси, реших, че се осланяш на богат личен опит. Ала засега нямаш партньор, искам да кажа, не си омъжена, нали?
Случайно или не, но я улучи по болното място. Съни никога не се бе влюбвала, въпреки че бе опитвала няколко пъти. Самосъжалението още повече възпламени гнева й.
— Не е необходимо да си влюбен, за да оцениш предимствата на любовта. — Извърна се рязко към него вбесена, че отново я бе притиснал до стената и твърдо реши да му го върне. — Не съм омъжена само защото не искам. Изборът си е мой.
— Ясно.
Недоволна от подигравателния му тон, отново го сряза.
— Освен това, не говорим за мен, а за Кал и Либи.
— Така ли? Стори ми се, че обсъждаме любовта като концепция.
— Да говориш за любов с безчувствен пън като теб е пълна загуба на време, а аз мразя да си губя времето.
— Добре. — Хвърли отвертката на масата. Този път и без помощта на компютъра се досети какво означаваше „безчувствен пън“. И за това рано или късно щеше да я накара да си плати. — Изясни се какво имаш предвид.
— Ти машинално предположи, че сестра ми като истинска хитра жена е оплела в мрежите си брат ти, горкото наивно момче, за да се ожени за нея. Каква старомодна тъпотия!
Пръстите му замряха върху жиците на тостера.
— Така ли?
— Да, старомодна и тъпа идея, която умря заедно с епохата на кринолините. Днес никой не вярва, че жените мечтаят само да се омъжат и да заживеят щастливо в бяла къщичка с розови перденца.
Според Джейкъб само жена с болен мозък би се облякла в пола с кринолин, ала прецени, че разсъжденията й бяха много оригинални и си заслужаваше да задълбочи темата.
— Тъпа идея ли? — повтори с интерес.
— Направо идиотска. — Застанала с леко разкрачени крака и твърдо стиснати устни, тя го гледаше с нескрито презрение. — Само кръгъл идиот може да споделя подобни неандерталски възгледи. Ти може да не си забелязал, приятел, но през последните десетилетия нещата доста се промениха. — Приличаше на изящна амазонка, която знае, че правото е на нейна страна. — Днес жените имат право на избор, възможности за реализация, алтернативи. Някои от тях дори вярват, че мъжете също се развиват. Естествено, не и такива като теб, затънали в заблудата за собствено си величие.
Изслуша я подчертано спокойно, което сигурно щеше да я впечатли, ако не беше толкова ядосана.
— В нищо не съм затънал.
— Напротив, затънал си до уши, Хорнблоуър. От първия миг, в който се появи, ти се опитваш да представиш брака на брат си като долна инсценировка, спретната от сестра ми. — Дългите й крака направиха крачка към него. — Искам да ти светна нещо. Само един глупак се поддава на инсценировки, а Кал изобщо не е глупак. И точно тук изчезва семейната прилика между вас двамата.
Кретен, пън, идиот, а сега и глупак. Да, обеща си Джейкъб мислено, това момиче за всичко ще си плати.
— Тогава защо се ожени толкова бързо, а не се опита първо да се прибере вкъщи и да предупреди семейството си?
— Защо не го попиташ? — върна му Съни. — Сигурно не е искал да го инквизираш с разпити и обвинения. Ние в нашето семейство не тормозим хората, които обичаме. Нито поставяме капани на непредпазливи и слабохарактерни мъже. Истината е, Хорнблоуър, че днес жените спокойно могат да минат и без вас.
Този път той направи крачка към нея.
— Така ли?
— Да. Сами можем да си вадим хляба, да сечем дърва за огрев, да управляваме страната и дори да си изхвърляме боклука. И да поправяме тостери — насочи тя възмутено пръст към разхвърляните на масата бурми и жички. — Сами можем да правим всичко, и то не по-зле от вас.
— Обаче забрави едно нещо.
Брадичката й се вдигна още малко.
— И какво е то?
Ръката му бързо се уви около шията й. Съни хлъцна от изненада малко преди устата му да покрие нейната. Жена, която се е приготвила да отбие ляво кроше, обикновено не е подготвена за една страстна целувка.
Тихо промърмори нещо. Джейкъб усети как устните й се раздвижиха под неговите. Като че ли бе прошепнала името му. Колкото и да бе вбесен, трябваше да признае, че никога досега избухливият му нрав не го бе забърквал в по-голяма беля.
А тя си беше истинска беля. Беше го забелязал от пръв поглед.
Без да обръща внимание на гласа на разума и без да мисли за евентуалните последствия, привлече я до себе си. Съни извади ръце от джобовете си и ги впи в раменете му. Нито се съпротивляваше, нито се предаваше. А той страстно копнееше да направи или едното, или другото. Изруга и захапа яростно съблазнителната й устна и веднага последва шумна и щастлива въздишка.