Оказа се права за електрическия заряд в тялото му, който я прониза няколко пъти, докато я прегръщаше. Съни не се отдръпна. Както беше наелектризирана, съзнанието й внезапно се изпразни от мисли, които изтекоха като тебеширени рисунки, измити от дъжда.
Под пръстите й мускулите му се напрегнаха. Притисна се към него и Джейкъб дълбоко си пое дъх. Тя усещаше вкуса на страстта, много по-зряла и дълбока, отколкото бе изпитвала преди. Ала не беше сигурна дали това бе нейната, или неговата страст.
Сякаш беше оживяла в ръцете му. За миг премина от застинала изненада към пламенна възбуда. От всички жени, на които бе доставял, или бе получавал от тях удоволствие, тази най-пълно отговаряше на неговите потребности. Страстна, изпълнена с копнеж, изискваща.
Бавно прокара ръце по късата й коса. Топла коприна. После надолу по нежната извивка на шията й. Още по-топла. Вкуси с език уханието на устата й и простена, когато Съни го привлече до себе си.
За пръв път толкова бързо губеше контрол над тялото си, за пръв път изпитваше такова непоносимо желание.
Заболя го. Не му се бе случвало преди да изпита болка от желание. Олюля се — по същия начин би могъл да загуби равновесие човек, умиращ от глад или жажда. И тогава се появи страхът, пронизващият ужас, че собствената му съдба се изплъзва от ръцете му.
Това го накара да я отблъсне, но в същото време пръстите му се впиха в раменете й. Задъхваше се, като че ли бе тичал по нанагорнище до някой планински връх. И наистина, когато я погледна, изпита чувството, че пропада надолу към острите скали и пенливото море.
Тя стоеше безмълвно и само го гледаше с огромни, потъмнели от страст очи. На млечната зимна светлина кожата й изглеждаше бледа и гладка. Стоеше като статуя, напълно неподвижна, мълчалива. И изведнъж се разтрепери.
Той отдръпна ръце, като че се бе опарил.
— Сигурно… — Гласът й прозвуча като шепот и Съни си пое дъх, за да си прочисти гърлото. — Предполагам, това е обичайният ти метод на убеждение.
Джейкъб прибра ръце в джобовете си и се почувства точно така, както го беше определила. Като пълен глупак.
— Чудех се кое да избера — това или къс прав удар по физиономията.
Поне бе спечелил известна преднина. Вече по-спокойна, тя кимна.
— Ако смяташ да останеш известно време в къщата, ще се наложи да спазваш някои правила.
Бързо се съвзе от целувката, помисли той с неочаквана за себе си обида.
— Твоите правила, предполагам.
— Да. — Съни най-много от всичко искаше да се отпусне на някой стол, ала предпочете да се изправи срещу него очи в очи. — Ако искаш, от време на време можем да се караме. Нямам нищо против един добър скандал.
— Неустоима си, когато се караш.
Тя отвори уста и пак я затвори. За пръв път й правеха подобен комплимент.
— Но се налага да свикнеш да се контролираш.
— Признавам, това не е най-силното ми място.
— В противен случай ще си тръгнеш, въпреки еднометровия сняг.
Джейкъб погледна през прозореца.
— Добре, ще поработя над самоконтрола си.
— Така вече е по-добре. — Отново си пое дъх. — Ясно е, че и двамата не се харесваме, ала предлагам да се държим като цивилизовани хора. Засега сме принудени да се търпим взаимно.
— Много си любезна. — Ужасно искаше да докосне с пръст бузата й, но прецени, че бе по-разумно да се въздържи от изкушението. — Може ли да попитам нещо?
— Да.
— Винаги ли отговаряш така страстно на мъж, когото не харесваш?
— А това вече не е твоя работа. — Страните й порозовяха от възмущение.
— Защо? Зададох ти напълно цивилизован въпрос. — Усмихна се и реши да смени тактиката. — Всъщност, оттеглям го, защото ако продължаваме да спорим по същия начин, скоро ще се озовем в леглото.
— Или ти ще се озовеш в…
— Искаш ли да опитаме? — попита я тихо. Бавно и доволно кимна, когато Съни отстъпи крачка назад. — Изглежда не искаш. И ако това ще ти достави удоволствие, аз също. — След това седна до масата и отново се зае с инструментите. — Предлагам да забравим това, което се случи, тъй като и двамата не сме безпристрастни.
— Ти беше този, който…
— Да. — Погледна я спокойно. — Вината е изцяло моя.
Само от гордост тя се приближи до масата, въпреки че би предпочела да се свие в някой ъгъл, за да ближе раните си.
— Сигурно няма да дочакам извинение за поведението ти.
— Няма. И аз не държа да ми се извиняваш — безгрижно заяви той.