Затова реши да остане. И ако това притесняваше сладката Сънбийм, толкова по-добре.
В същото време трябваше да преодолее собствения си дискомфорт, а онази целувка доста го притесни. В края на краищата, нали беше висше същество.
Значително успокоен, той се върна на масата и продължи да сглобява тостера.
Над главата му се чуваше непрекъснато проскърцване и трополене. Усмихна се, като си представи как тя обикаля нервно из стаята. Изглежда той я дразнеше. А това беше просто чудесно. Дано това я накара да стои далече от него. Или поне да престане да го подтиква към действия, за които после и двамата ще съжаляват.
Не беше логично да желае жена, която изобщо не харесва. Да копнее за човек, когото не може да търпи и който непрекъснато го ядосва.
Изпусна отвертката и си удари пръста. Ето, заради Сънбийм Стоун за малко да се осакати.
Нямаше да му се размине лесно. Яростно мереше с крачки разстоянието от стена до стена и от прозореца до вратата, като се опитваше да се успокои. Ама че нагъл тип, да я сграбчи като някоя безмозъчна мацка и след това най-хладнокръвно да я отблъсне. Да не си въобразява, че може да упражнява върху нея своите сексуални мераци, при това съвършено безнаказано?
Обаче и тя му беше приготвила нещичко.
Никой досега, ама абсолютно никой, не се бе отнасял с нея по този начин. Или поне не бе останал жив, за да може после да се хвали с успеха си. Отдавна беше свикнала сама да се грижи за себе. Когато някой мъж се опитваше да я притисне, Съни просто го отстраняваше от пътя си. Когато се стараеше да я съблазни, отказваше, без да се замисли. Когато започваше да я умолява, тя…
Усмихна се доволно, като си представи как Джейкъб Хорнблоуър пълзи на колене и я умолява. О, това ще е истински триумф, помисли си. Тайнственият и непроницаем доктор Хорнблоуър в краката й.
Въздъхна и продължи да обикаля из стаята. Жалко, че нейните принципи не й позволяваха да използва изтъркани женски номера. Той може и да беше истински кретен, ала тя си имаше своя морал.
Съни бе модерна жена, еманципирана и с интересен личен живот, със или без мъж. Жена със собствени идеи и цели. А не някоя Далила, която използва секса като оръжие. Но колко й се искаше поне веднъж да плюе на проклетите си принципи и да го съблазни, да го накара да я моли.
Нима той не използва пръв секса като средство за убеждение, помисли си тя и срита една маратонка, която й се изпречи на пътя. Типично за мъжете! А после тичат и се оплакват, че жените ги съблазнявали и докарвали до лудост. Окончателно вбесена, отново ритна яростно нещастната маратонка. Всички проклети представители на мъжкия пол непрекъснато се преструват на невинни жертви на фаталните жени. Ха, как не!
Той пръв се нахвърли върху нея! Е, все пак вроденото чувство на справедливост я накара да признае, че Джей Ти бе използвал сила само за миг, ако изобщо можеше да се говори за прилагане на сила. А след това я бе целунал почти до загуба на съзнание.
Точно това най-много я вбесяваше. Беше се разтопила в ръцете му като героиня на сантиментален роман, на която й омекват коленете всеки път, когато я погледне някой мъж. И беше отговорила на целувката му. Как се казваше това в правото? Предумишлено и в пълно съзнание. Примигна смутено. Само една тъпа целувка и Съни направо се просва в ръцете му. Е, това също щеше да се впише в сметката на неговите престъпления.
Най-добрият начин да му отмъсти бе да настъпи неговото его. Известно е, че точно там мъжете са особено уязвими и жените често се възползват от това обстоятелство. Ала ако продължаваше да се крие в стаята си, само му даваше повод да си въобразява, че неговата скъпоценна особа, или онова, което се случи между тях, имат за нея някакво значение. Затова трябваше да се държи естествено. Все едно, че нищо не се бе случило.
Когато слезе, той още беше в кухнята. Съни включи стереоуредбата и усили звука. Прецени, че при този шум бе невъзможно да се разговаря. Сложи в огъня още дърва и се настани на канапето с книга в ръка. Чак след един час Джейкъб най-после не издържа и излезе. Тя се направи, че не го забелязва.
По-скоро от скука, отколкото от глад, стана и си направи огромен сандвич. При нормални обстоятелства непременно щеше да покани на хапване и своя гост. Но сега само при мисълта, че Джей Ти можеше да е гладен, ехидно се подсмихна, а сандвичът й се услади още повече.
Доволна от себе си, Съни си сложи палто и ботуши и излезе да сложи храна на птичките. Отново си спомни, че досадникът щеше да й се пречка в краката поне още няколко дни. Снегът я заслепи. Продължаваше да се сипе на огромни парцали и веднага затрупваше следите й. Свиреше отвратителен силен вятър, който караше боровете да стенат.