— Искаш ли да го поправя?
Тя се изсмя нервно. С удоволствие би обвинила липсата на ток за състоянието си, ала истината бе, че не се страхуваше от тъмното. Поне досега не й се бе случвало.
— Това да не ти е тостер. При първа възможност от електрическата компания ще изпратят аварийна група.
За разлика от нея Джейкъб бе сигурен, че ще успее да измисли някакво временно решение, но после прецени, че тъмнината изобщо не му пречи.
— Добре, ще изчакаме.
Добре, как не, помисли Съни и въздъхна дълбоко. Междувременно щеше да остане с него насаме. Не стига че не бе съвсем сигурна в неговата психическа уравновесеност, ами имаше още един напълно реален проблем: харесваше го. Всяко нещо с времето си, каза си тя и решително пристъпи напред.
— Имаме достатъчно свещи. — За да го докаже, запали свещта, която държеше в ръка. Нетрепващият пламък донякъде възстанови самочувствието й. — А също и дърва. Метни няколко трески в огъня, а аз ще се погрижа за светлината.
Той забеляза как пламъчето на свещта се отразяваше в очите й. Беше нервна и за съжаление така ставаше още по-съблазнителна.
— Добре.
Съни събра на едно място всички свещи, които намери в къщата. Късно се усети, че една-две бяха напълно достатъчни. А десетината свещи, които запали из цялата стая, създаваха изключително романтична атмосфера. Прибра кибрита в джоба си и си напомни, че на нея не й действаха подобни глупости.
— Имаш ли представа колко е часът?
— Наближава шест.
Тя седна на облегалката на канапето, възможно най-близо до огъня.
— Не очаквах, че съм спала толкова дълго. — А сега щеше да се постарае да извлече максимална полза от неприятната ситуация. — Е, добре ли се забавлява следобед?
— Оправих крана на чешмата. — Отне му повече време, защото се оказа доста по-сложно, отколкото очакваше, ала се бе справил.
— Ама ти си бил истински майстор! — Усмихна се, тъй като й се стори, че думите й прозвучаха саркастично. В момента наистина бяха сами в целия свят и не беше разумно да го дразни. — Ще направя сандвичи. — Стана, решила да прояви благородство, още повече, че така щеше да има някакво занимание. — Искаш ли бира?
— Да. Мерси.
Съни взе две свещи и тръгна към кухнята. Въздъхна от облекчение при мисълта, че за малко щеше да остане сама, но внезапно разбра, че Джейкъб я следва по петите.
— Мога и сама. — Отвори хладилника и промърмори някакво проклятие. Беше забравила, че лампичката нямаше да светне. Той мълчаливо й подаде свещта. Тя извади две бири и му ги подхвърли. Джейкъб си спомни как Съни бе отворила бутилките сутринта, намери малкия уред и с огромно задоволство сам махна капачките. — Моля те, включи радиото.
— Какво?
— Радиото — повтори тя. — На перваза е. Поне да чуем прогнозата за времето.
Едва успя да разпознае малката пластмасова кутия. Ухили се невярващо при вида й, ала забеляза някакви копчета и завъртя едното.
— Не така, първо го включи.
Той се замисли дали да не го „вземе назаем“ и да си го отнесе у дома.
— Как да го включа?
— Ами изчакай да цъкне. После си поиграй малко и опитай да намериш някоя станция. — Джейкъб смаяно се загледа в малкия транзистор. Не разбираше как да си поиграе с неодушевен предмет. Изчака Съни да застане с гръб към него, взе радиото и го разтърси. Това му се стори доста тъпо, затова се зае с копчетата. Стрелката на скалата започна да се мести напред-назад. — Горчица или майонеза?
— Какво?
— Питам за сандвича — търпеливо обясни тя, като се стараеше да не се ядосва излишно. — С какво го искаш: с горчица или с майонеза?
— Няма значение. Като твоя. — Налучка някаква стържеща мелодия, която едва се чуваше. Как можеха тези хора да търпят толкова несигурен уред? У дома той разполагаше с транзистор, който бе в състояние да му съобщи какво е времето в Париж, резултатите от последните мачове, състоянието на пътното движение на Марс и накрая да му предложи чаша хубаво кафе. И всичко това само за миг. А тази старинна детска играчка предлагаше само стържещи звуци на банджо.
— Дай аз да опитам. — Съни остави сандвичите и издърпа радиото от ръцете му. След малко се чу силна музика. — Много е своенравно — обясни тя.
— Но това е само апарат — озадачено напомни Джейкъб.
— Това не му пречи да има лош характер. — Доволна, остави радиото на плота и пренесе сандвича и бирата си на масата. — Все едно, нямаме голяма полза от прогнозата на времето. — Опита сандвича и млясна. — И сами се досетихме, че вали сняг.
Той си взе едно картофче.
— По-важно е да разберем кога ще спре.
— Мошеници. — Сви възмутено рамене. — Изпратиха стотици спътници в космоса и все не могат да налучкат прогнозата.