— Следващия път аз ще донеса — благородно предложи Съни.
— Има си хас. — Кракът му пулсираше от болка, пръстите на ръцете и краката му бяха премръзнали от студ, настроението му беше отвратително. — Не мога да разбера как може да се живее така.
— Как? — невинно го попита тя.
— Като вас. — Ядосан, Джейкъб отново не можеше да намери подходящите думи. Разпери ръце, за да посочи не само хижата, но и света като цяло. — Без електричество, без удобства, без приличен транспорт. С една дума — нищо. Ако искате да се стоплите, горите дърва. Истински дърва! За осветление разчитате на някакъв допотопен генератор. А съобщенията ви са направо подигравка с човека. Просто отвратително.
По душа Съни беше градско момиче, ала никой нямаше право да обижда родния й дом. Гордо вирна брадичка.
— Слушай, не забравяй, че ако не те бях прибрала в хижата, досега да си замръзнал в гората. И чак напролет, когато се стопи снегът, щяха да намерят трупа ти. Така че си мери приказките.
Пак я настъпих по мазола, помисли той доволно и иронично я изгледа.
— Да не искаш да кажеш, че тук наистина ти харесва?
Ръцете й се свиха в юмруци.
— Да, и то много. Ако си на друго мнение — прав ти път. Има две врати и можеш да избереш през коя да напуснеш къщата.
Кратката екскурзия до навеса за дърва го бе убедила, че няма смисъл да предизвиква природните стихии. Но от гордост не искаше да отстъпи. Замисли се, за да прецени шансовете. След това мълчаливо взе бирата, седна и отпи направо от бутилката.
Тя реши, че този път бе победила, затова също седна и взе своята бира. Ала нямаше да го остави на мира.
— Доста си капризен за човек, който пристига дори без четка за зъби.
— Моля?
— Казах, че си доста…
— Откъде знаеш, че нямам четка за зъби? — Беше чел за тези четки. Очите му светнаха гневно, когато се извърна към нея.
— Така се казва — уклончиво отвърна Съни, за да избегне прекия отговор. — Човек, тръгнал на път само с чифт бельо, няма никакво право да се оплаква от липса на удобства.
— Откъде знаеш какво нося? Да не си ровила из багажа ми?
— Та ти изобщо нямаш багаж — промърмори тя, усетила, че пак си бе отворила устата, преди да помисли. Понечи да се изправи, но Джейкъб здраво я хвана за ръката. — Виж, наистина надникнах в раницата ти, ала само за да… Просто така. — Обърна му гръб, за да прекрати неудобния разговор. — Откъде да знам, че наистина си този, за когото се представяш, а не някой избягал от лудницата маниак?
Той не отслаби хватката си.
— А сега вече знаеш ли? — През очите й премина сянка на неудобство и Джейкъб реши да го използва. — В раницата няма нищо, по което би могла да разбереш кой съм. Нали?
— Така е. — Опита се да освободи ръката си. Но не успя, затова я сви в юмрук и се приготви да отвърне на удара, ако се наложи.
— Така че засега знаеш само, че съм опасен маниак. — Наведе се към нея, докато лицето му почти докосна нейното, а очите й виждаха само неговите. — Има различни маниаци, нали, Съни?
— Да — прошепна едва чуто. Ала не от страх. Предпочиташе да изпитва страх. Ставаше дума за нещо много по-сложно и по-опасно. На трептящата светлина на свещите, докато вятърът яростно блъскаше по прозорците, тя усети, че изобщо не й пукаше дали бе маниак. Важното бе, че всеки момент щеше да я целуне. И не само това.
По очите му се виждаше, че бе готов да отиде и по-далече. Съни си представи как двамата се отпускат по пода. Диво, изпълнено със страст преплитане на тела, освободен и безумен взрив на страстта. Ето какво щеше да й се случи. Не само първия път, а и всички следващи. Усещане за бурни реки, земетръс и взривяващи се планети. Това щеше да й донесе любовта с него.
След първия път нямаше да има връщане назад. Като никога досега тя беше сигурна, че ако имаше пръв път, след това щеше да копнее за него до сетния си дъх.
Устните му едва докоснаха нейните. Трудно би могла да го определи като целувка, тъй лекият допир я разтърси като токов удар. В главата й зазвъняха предупредителни камбанки. Съни направи единственото, което при подобни обстоятелства би направила една разумна жена. Заби юмрук в стомаха му.
От болка и изненада той я пусна и изхриптя. Превит на две, залитна и за малко да падне в скута й, но тя бързо се дръпна и скочи на крака. С напрегнати мускули Съни се приготви за следващия удар.
— Ти си маниачката — обяви дрезгаво, когато в дробовете му се събра достатъчно въздух. — За пръв път виждам подобно чудо като теб.