Безпомощно.
Тази мисъл я накара да се стегне и да го отблъсне. Това не можеше да е любов. Беше абсурдно и опасно да се самозалъгва, че бе любов.
— Джейкъб, спри.
— Да спра ли? — Захапа я, при това не особено нежно, по брадичката.
— Да.
Той веднага усети промяната, нейното болезнено отдръпване, докато тялото му продължаваше да трепти от страст.
— Защо?
— Защото аз…
С премерено движение прокара пръсти по гърба й, като си играеше с чувствителните нерви. В очите й се появи светлина, главата безсилно се отпусна назад.
— Желая те, Съни. Както и ти мен.
— Да. — Какво й причиняваше този човек? Вдигна ръка в знак на протест, след което безсилно я отпусна на гърдите му. — Не. Не го прави повече.
— Кое?
— Това, което правиш в момента.
Цялата трепереше. Беше напълно безпомощна. Джейкъб се прокле мислено. Потресе го мисълта, че когато тя бе така беззащитна, той не можеше да продължи от морални съображения.
— Добре. — Хвана я леко и я отмести на пода до себе си.
Зашеметена, Съни сви колене към гърдите си. Имаше чувството, че са я извадили от гореща пещ, след което са я захвърлили на леда.
— Това не биваше да се случва. Особено толкова бързо.
— Но се случи — изтъкна Джейкъб. — Глупаво е да се преструваме, че нищо не е станало.
Вдигна поглед, когато той се надигна, за да добави още дърва в огъня. От огнището я лъхна силна горещина. Свещите догаряха. През прозореца се виждаше, че небето просветлява и тъмнината си отива, зората си пробиваше път през снежната буря. Вятърът продължаваше да блъска по стъклата.
А тя беше забравила за бурята. Както и за много други неща. Докато беше в ръцете му, усещаше единствено бурята, която бушуваше в нея. Не усещаше друг огън, освен собствената си страст. Така бе нарушила обещанието, което сама си бе дала — никога да не губи самообладание заради мъж.
— За теб всичко е много просто, нали? — В гласа й прозвуча горчивина, която го изненада.
Обърна се и я изгледа замислено. Не, никак не беше просто. Би искал да е така, ала не беше. И това истински го измъчваше.
— А защо трябва да е сложно? — Въпросът беше отправен колкото към нея, толкова и към него самия.
— Не правя любов с непознати мъже. — Съни скочи на крака. Изпитваше отчаяна потребност от чаша силно кафе и уединение. Остави го и отиде в кухнята. Извади бутилка безалкохолно от хладилника. Малко студен кофеин.
Джейкъб изчака и се замисли върху информацията, която бе получил от компютъра. Определено имаше физическо привличане. И колкото да му бе неприятна самата мисъл за това, чувствата му също участваха. Нямаше смисъл да се ядосва. Реакцията й бе съвсем нормална при тези обстоятелства. Но той не бе в час. Отрезвяваща мисъл, ала трябваше да я приеме.
Продължаваше да я желае. И дори имаше намерение да я ухажва. Логиката му подсказваше, че има по-голям шанс за успех, ако използва средствата за привличане на партньор, характерни за мъжете от двадесети век.
Джейкъб си пое дъх. Не знаеше какви точно бяха те, ала смяташе, че поне бе наясно откъде да започне. Надали нещата се бяха променили чак толкова само за няколко столетия.
Когато отиде в кухнята, завари я вперила поглед през прозореца към монотонно падащия сняг.
— Съни… — О, започна зле. — Извинявай.
— Нямам нужда от твоите извинения.
Той вдигна поглед към тавана и призова цялото си търпение.
— А какво искаш?
— Нищо. — За своя изненада, за малко да се разплаче. Тя никога не плачеше. Мразеше да рони сълзи, тъй като смяташе, че това бе проява на слабост и унижаваше женското достойнство. Един хубав скандал винаги бе за предпочитане. Но сега усещаше как сълзите напират и я изгарят отвътре. — Просто забрави.
— Кое от двете? Да забравя какво се случи или че те харесвам?
— Както искаш. И двете. — Обърна се към него. Очите й бяха сухи, ала въпреки това Джейкъб се почувства изключително неудобно от яркия им блясък. — Няма значение.
— Но очевидно има. — А той нищо не можеше да направи. Ако продължаваше да го гледа по същия начин, щеше да се наложи отново да я докосне. За да се предпази от изкушението, пъхна ръце в джобовете си. — Може би сме смесили кодовете си.
Болката временно се заменени с изненада.
— Аз не… Да не мислиш, че нашите сигнали са се пресекли?
— Предполагам.
Съни отново се почувства изтощена и вяло прекара ръка по косата си.
— Съмнявам се. По-скоро става дума за временно умопомрачение.
— И какво ще правим сега?
Тя много искаше да има готов отговор.