Полека вдигна глава. С изненада установи, че мислите й блуждаеха, а дишането й бе неравномерно. Но това бе само целувка, напомни си Съни. А дори и най-страстната целувка не може да ти промени живота. Въпреки това изпитваше нужда да се отдръпне от него колкото може по-бързо и да се убеди, че бе същата личност, както и преди.
— Наистина трябва да отидем за дърва — успя да каже най-после. Изведнъж се уплаши, че краката не я държат. Представи си как щеше да се изложи, ако се наложи да пълзи на колене до хижата. Предпазливо се изтърколи настрани. След което призова на помощ цялата си воля и стана. Започна преднамерено шумно да изтупва снега от дрехите си с надеждата, че Джейкъб ще каже нещо. Каквото и да било.
— Виж.
— Обърна се предпазливо към него. Цялата бе нащрек. Ала той само сочеше с пръст към хранилката, където няколко птички енергично кълвяха зрънца. Това й помогна да се отпусне.
— Е, поне си изпълних задължението към тях. — Внезапно усети колко бе студено и зиморничаво потръпна. — Аз се прибирам.
Бавно започна да си пробива път през снега. Повече нищо не си казаха, докато събраха дърва под навеса, изтупаха снега от ботушите си и после наредиха дървата в сандъка до огнището. Тя дори се отказа от мечтаната чаша горещ чай. Искаше да остане сама и да помисли.
— Качвам се горе да си взема душ. — Почувства се необяснимо нещастна, докато го наблюдаваше как хвърля дърва в огъня.
— Добре.
Съни се изплези зад гърба му и повтори подигравателно:
— „Добре“.
Джейкъб изчака да чуе стъпките й на горния етаж и се изправи. Тази жена определено му лазеше по нервите. Сигурно още беше дезориентиран от пътуването. Само затова му оказваше толкова силно въздействие. Имаше нужда от малко време, докато се съвземе и се приспособи към местните условия. Реши да се откаже от събирането на данни за епохата и да прекара останалото време до завръщането на Кал на кораба.
Замислено огледа къщата. И все пак, беше й обещал да измие чиниите. Колко интересно преживяване, да опита примитивния начин за миене на съдове, характерен за двайсети век.
На горния етаж тя бавно се събличаше и, без да се замисли, пускаше дрехите си направо на пода. Останала гола, влезе в банята и пусна душа. Изчака, докато водата започна да изпуска пара. Потрепери, когато я заля първата гореща струя, след което въздъхна от удоволствие.
Това беше много по-добър начин да се стопли, отколкото да целува Джейкъб. Или не, всъщност не беше но…
Опря чело на стената на кабината и затвори очи. Остана така известно време.
Вероятно не беше съвсем на себе си, когато го целуна. Но в този момент се бе почувствала толкова жива. Този път в нищо не можеше да го обвини. Тя бе започнала първа. Беше надзърнала в очите му и бе разбрала, че той бе нейният човек, единственият мъж за нея.
Но как бе възможно? Та Съни почти не го познаваше и изобщо му нямаше доверие. А освен това беше сигурна, че никак не го харесва. Ала… В същото време се опасяваше, че започва да се влюбва в него.
Колко неразумно, безспорно глупаво, но напълно искрено. Трябваше да помисли и да намери начин да се измъкне невредима от тази ситуация.
Сипа шампоан в ръката си и започна да мисли. Тя беше практична жена. И винаги бе била в състояние да се грижи сама за себе си. Знаеше, че всички проблеми, включително и емоционалните, имат решение. Като нищо щеше да се справи и с едно влюбване. Номерът беше да не действа прибързано.
На първо време, реши Съни, трябваше да се въоръжи с достатъчно предпазливост, здрав разум и самоконтрол. Обилно се насапуниса. Щеше да стои далече от Джейкъб, докато не го опознае и не се ориентира в чувствата си. Вече значително по-спокойна, тя се завъртя под душа, за да отмие сапунената пяна.
А след като се справи със своите чувства, щеше да се заеме с неговите. Не можеше да отрече, че беше доста странен. Безспорно интересен и привлекателен, ала се държеше малко особено.
И с него щеше да се справи. Спря водата и прокара ръка по косата си. Досега винаги успешно се бе оправяла с мъжете. Но в този конкретен случай първо трябваше да се справи със себе си.
Доволна от взетото решение, премести с крак дрехите на пода. Подсуши се, уви на главата си кърпа и тръгна към хола.
Много му допадна миенето на чинии. Оказа се точно от онзи вид механична работа, която помага на мозъка да си почине. А също и на тялото. В пластмасовата бутилка с дупка на капачката, която намери до мивката, имаше течен сапун с претенциите, че съдържа истински лимонов сок. Той изсипа малко от течността на ръката си, помириса я и установи, че бе доста приятна. Когато се върнеше на кораба, непременно щеше да я включи в рапорта си.