Заниманието с чиниите му помогна да премисли отношението си към Съни в перспектива. Това, че бе привлечен от нея, беше естествено, дори елементарно. Ала все пак би трябвало да е достатъчно интелигентен, за да контролира първичните си инстинкти. Особено когато рискуваше да си навлече невероятни проблеми.
Да, тя беше красива, съблазнителна, но и крайно неподходяща за него. Идеята да я ухажва беше направо вредна. Вече разбираше, че един по-близък физически контакт с нея щеше да предизвика само усложнения. И излишни проблеми. Затова реши да спести неприятностите и на двамата, като си събере багажа и дочака брат си на кораба. А когато Кал се върнеше, той щеше да го убеди, че бе направил голяма грешка. Двамата щяха да се приберат у дома при родителите си, където им беше мястото. И всичко щеше да свърши.
Или поне би трябвало.
Джейкъб се качи на горния етаж точно когато Съни излизаше от банята. С две ръце придържаше пред гърдите си мека хавлия. Той се вкопчи в перилото толкова силно, че сам се изненада как не натроши дървото на парчета.
Колко неподходящ момент, помисли си всеки от тях. А може би това бе най-удачно подбраният момент и за двамата.
СЕДМА ГЛАВА
Тръгна към нея бавно, безшумно. Вече нищо не можеше да го спре. В очите му тя видя отразени като в огледало собствените си желания. Сурови, първични и зрели желания, които отказваше да признае. Дори сега, когато бе изправена срещу тях лице в лице, Съни отричаше, че съществуват. Или поне не така силни. Нито така неотвратими.
Можеше просто да вдигне ръка и да каже една-единствена дума. „Не“. Това вероятно щеше да го спре. А може би не. Ръцете й продължаваха да стискат кърпата. Тя също нищо не каза. Абсолютно нищо.
С гърба си усещаше парата, излизаща от банята. А може би й беше топло от нетърпение? Пръстите й бяха здраво притиснати към нежната вдлъбнатина между гърдите. Очите й се впиха в неговите очи. А сърцето й препускаше бясно, все едно че току-що бе финиширала след изтощително надбягване на дълги разстояния.
Той не я докосна. Поне отначало. Знаеше, че ако го направи, нямаше да има връщане назад. И за двамата. Една част от разума му отчаяно копнееше да се обърне и да си тръгне, да осъществи докрай избрания план. Съни беше като опасен лабиринт, като комбинация от завои, които само щяха да го забавят и объркат.
Но, впил в очите й тъмен и напрегнат поглед, Джейкъб вече знаеше, че бе изгорил всички мостове зад гърба си.
Докосна лицето й… Обхвана го с ръце. Нежно проследи с пръсти чертите й, като че се опитваше да ги запечата в съзнанието си завинаги. Да я запомни такава, каквато беше в този момент, през всички векове, които щяха да ги разделят.
Усети я как затаява дъх и въздъхва, усети неуловимото, нежно трепване на все още сдържана страст. През цялото време преценяваше какво означава този поглед в очите й. Малко паника, малко предизвикателство. Бе невъзможно да й устои, както не би могъл да попречи на сърцето си да бие.
Преднамерено бавно разпери пръсти и очерта с длан брадичката, скулата, слепоочието и накрая зарови ръка в мократа коса и я стисна в юмрук. После повтори същото и с другата ръка.
Тя не отмести поглед от неговия. Не искаше да му позволи да продължи. Ала не успя да скрие тихата въздишка, която неволно се изтръгна от устните й, когато той отметна главата й назад. Устните й се разтвориха сами, подканващи, приемащи, когато Джейкъб се прислони към нея. Парата, която продължаваше да излиза от отворената врата на банята, ги обви като мъгла.
Устата му беше на един дъх разстояние. Спря и зачака. Това нямаше нищо общо с колебанието. В очите му също светеше предизвикателство.
Съни се наклони напред, за да го посрещне и лекото й движение покри малкото разстояние, което ги разделяше.
— Да — прошепна тя и вдигна устни към неговите.
Нито една друга дума не би могла да го възпламени по-бързо. Никакви изпитани методи на съблазняване не биха могли да разчупят последната крепост на неговия самоконтрол. Пръстите му се стегнаха в косата й, а устата му се плъзна върху нейната.
Беше невероятно. Той усещаше, че неговият глад напълно отговаря на нейния, отчаяният му копнеж — на нейния копнеж. Устата й беше като оазис, предлагащ последна капка живителна влага на умиращия от жажда, който отново трябваше да се върне под лъчите на знойното слънце. Съни го успокояваше и възбуждаше едновременно, обещаваща и изискваща. Беше като да пиеш от устните й мед — ароматен и гъст, но винаги съществуваше опасността от ужилване. Рискът правеше наградата още по-желана и сладка.