Выбрать главу

И най-важното, беше го накарала да се замисли как ще прекара останалата част от живота си без нея.

Обърна се и тръгна към спалнята.

Намери я застанала в тясно помещение, което той в първия момент помисли за дрешник. После видя леглото и разбра, че това бе спалнята. Стаята беше най-много три на три метра и отново нямаше и сантиметър свободно място. Видя още книги, плюшен мечок с оранжева риза, зимни кънки. На стената бяха кръстосани като саби ски за бягане.

На тоалетката бяха наредени множество шишенца и кутийки, разноцветни и излъчващи различни ухания. Забеляза и снимка на семейството й.

Не успя да я разгледа по-внимателно, защото Съни стоеше до леглото гола до кръста. Беше свалила пуловера му, който й даде, след като в хотела беше разкъсал блузата й. Сега тя слушаше апарата, който явно служеше едновременно за радио, будилник и телефонен секретар, и търсеше в гардероба някаква връхна дреха.

— Здрасти, кукло. — От апарата се разнесе игрив и изключително мъжествен глас. Джейкъб на секундата го намрази. — Пит се обажда. Нали вече не ми се сърдиш? Хайде, Съни, забрави за случилото се, о кей? Обади се да те заведа на танци. Липсва ми сладката ти муцунка.

Съни презрително изсумтя и посегна към топъл блузон.

— Кой е този Пит?

— Олеле! — изпищя тя и постави ръка на голите си гърди. — Изкара ми акъла.

— Кой е Пит? — заплашително повтори той.

— Един познат. — Навлече си блузона през главата. — Надявах се да донесеш нещо безалкохолно. — Седна на леглото, за да си свали ботушите.

— Съни. — Този път гласът беше спокоен и женствен. — Получихме картичка от Либи и Кал. Обади се кога смяташ да се прибереш в града.

— Това е майка ми — обясни тя, докато си смъкваше чорапите. Усмихна се и му подаде пуловера. — Можеш да си го вземеш. Повече не ми трябва.

С объркани чувства Джейкъб свали якето. Отдолу беше гол. Докато се преобличаше, секретарят включи следващото съобщение.

— Хей, Съни, Марко е. Къде изчезна, сладурано, мътните те взели? Цяла седмица не мога да те открия. Като се върнеш, дрънни един телефон. — След това се чу звук на сочна целувка и отново сигнал „свободно“.

— Какъв е този Марко? — попита Джейкъб с ледено спокойствие.

— Също познат. — Изгледа го смаяно, когато се приближи към нея и грубо я изправи на крака.

— И колко са общо?

— Съобщенията?

— Мъжете.

— Съни… Боб е. Чудех се дали си съгласна да…

Тя решително изключи апарата.

— Не съм ги броила — каза спокойно. — Искаш ли да сравним кой колко връзки е имал, преди да се запознаем. Джей Ти?

Не отговори, защото усети колко глупаво се държи. Пусна я и се отдалечи в другия край на стаята.

Ревност. Изпълваше го като сапунен мехур, който всеки момент ще се пръсне. Той мразеше такива неща. Не беше някой мухльо, ала поне вярваше, че е достатъчно интелигентен. Животът на Съни не започваше от момента, в който го бе срещнала. Жена като нея, красива, ярка и чаровна, без съмнение привличаше мъжете. И то много мъже. Ако имаше възможност, с удоволствие би ги убил един по един за това, че се осмеляваха да докосват неговата жена.

Негова, но не за дълго.

Изруга и рязко се извърна. Тя го наблюдаваше от вратата.

— Пак ли ще се караме?

Прониза го болка. За това, което имаше в момента, ала нямаше да има в бъдеще.

— Не.

— Добре.

— Не искам никой да се приближава до теб — неочаквано заяви той.

— Не се дръж като кретен.

С три крачки стигна до нея.

— Говоря сериозно.

Съни си издърпа ръцете от неговите и го изгледа унищожително.

— И аз. Дяволите да те вземат, мислиш ли, че след теб мога да погледна друг мъж?

— Ако не… — Изведнъж проумя думите й и замълча. Вдигна ръце и отстъпи назад. Тя направи крачка напред.

— Ако какво? Внимавай, момче. Зле ти се пише, ако си въобразяваш, че можеш да ми заповядваш какво да правя. Не съм длъжна да…

— Вярно е, не си длъжна. — Прекъсна тирадата й и я хвана за китките. Не е твоя, напомни си отново. Постепенно трябваше да свикне с тази мисъл. — Зная, че се държа тъпо. Сигурно защото никога досега не съм бил влюбен.

Войнственият блясък в очите й угасна.

— И аз. Поне не по този начин.

— Да, точно така. Не и по този начин. — Поднесе пръстите й към устните си. — Само те моля да преразгледаш отношенията си с останалите мъже, съгласна ли си?

Досмеша я от сериозното му изражение.

— Разбира се. Слушай, в кухнята ще намериш нещо за хапване. Телевизорът е в спалнята, стереото — също. Ще се върна след час-два.