— Къде отиваш?
Съни си обу чифт маратонки, които отдавна бяха приготвени за изхвърляне.
— При нашите. А ако си в настроение, после можем да хапнем навън и да отидем да потанцуваме.
— Съни… — Хвана я за ръката, докато си обличаше палтото. — Искам да дойда с теб.
Погледна го изпитателно и сериозно.
— Не си длъжен да го правиш, Джейкъб. Наистина.
— Зная. Но искам да дойда.
Тя го целуна по бузата.
— Сложи си якето.
Уилям Стоун тръгна бос към входната врата на елегантния си дом в стил късна английска готика. Пуловерът висеше на дългото му мършаво тяло. Коленете на джинсите му бяха протрити до дупка, ала той все отказваше да ги изхвърли. В едната си ръка държеше мобилен телефон, в другата здраво стискаше банан.
— Слушай, Престън, държа новата рекламна кампания да е по-скромна. Без танцуващи чаени торбички, хеви метъл и говорещи плюшени мечета. — Изсумтя недоволно, точно когато отваряше вратата. — Да, същото се отнася за зайчета, танцуващи валс. За Бога, искам… — В този момент забеляза дъщеря си и широко се усмихна. — Сам се оправяй, Престън — нареди и изключи телефона. — Здравей, моме. — Разпери ръце и Съни скочи в прегръдката му.
Тя го млясна шумно по бузата и грабна банана.
— Говориш като истински финансов магнат.
Уилям направи гримаса в посока на апарата. Притесняваше се, когато го наричаха така.
— Аз само… — Замълча, защото забеляза на прага Джейкъб. Замисли се за името му. Съни често водеше у тях момчета — приятели и колеги. Уилям не можеше да си представи, че неговото момиченце може да има и любовници. Този му изглеждаше смътно познат, но не си спомняше как се казва.
— Запознай се с Джей Ти… — обяви Съни, отхапвайки от банана. Беше прегърнала баща си през кръста.
Приличат си като две капки вода, помисли Джейкъб, доволен, че си спомни този старинен израз. Същият цвят на косата и очите, същата костна структура, същият откровен и преценяващ поглед. Реши да поеме инициативата в свои ръце. Пристъпи напред и подаде ръка.
— Приятно ми е, господин Стоун.
И тъй като с едната си ръка държеше дъщеря си за талията с вид на собственик, който няма намерение да я пусне скоро, Уилям пъхна телефона в задния джоб на джинсите си и чак тогава разтърси ръката на Джейкъб.
— Хорнблоуър — завърши Съни представянето, като искрено се забавляваше. — Джейкъб Хорнблоуър, братът на Кал.
— Без майтап? — Ръкостискането стана още по-ентусиазирано, усмивката — по-любезна. — Е, много се радвам да се запознаем. Вече започнахме да се тревожим, че Кал е измислил семейството си. Хайде, влизайте. Каро е тук някъде.
Пусна ръката на Джейкъб, ала не и Съни, докато ги превеждаше от фоайето в дневната. Джейкъб бе впечатлен от смелото съчетание на ярки и пастелни тонове. А също и от елегантната обстановка. Изчистена, неподдаваща се на капризите на модата елегантност.
Кристални вази, красиви старинни предмети и — Джейкъб чак сега осъзна какво вижда пред себе си — впечатляващите тъкани на Керълайн Стоун. Изненада се, когато забеляза нейните шедьоври, окачени на стените, но искрено се стресна, когато видя, че една от творбите й спокойно бе просната на пода и очевидно се използваше като най-обикновена черга.
— Разполагайте се удобно — покани ги Уилям и, без да се смущава, стъпи върху безценното произведение на изкуството. — Какво ще кажете за едно питие?
— Не, благодаря. — Отмести невярващ поглед към кичестото лимонено дърво до прозореца. Баща му отглеждаше същия сорт.
— Непременно трябва да пийнеш един чай. — Съни го потупа предупредително по ръката. — Ако откажеш, ще нанесеш на татко смъртна обида.
— Разбира се. — Вдигна поглед и забеляза, че Уилям го наблюдава замислено с присвити очи.
Телефонът в задния джоб на Уилям пак започна да звъни. Той не му обърна внимание. Съни забеляза познатия блясък в очите на баща си и тъй като предпочиташе да отложи засега обичайния разпит, подаде му обелката от банана и обяви:
— Татко, и аз бих изпила един чай. Какво ще кажете за „Източен екстаз“?
— Чудесно. Сега ще отида да приготвя.
Уилям бързо излезе, а телефонът в джоба му продължаваше да звъни.
Съни се изсмя и отново хвана Джейкъб за ръката.
— Може би трябваше да те предупредя — Замълча и с интерес наклони глава настрани. С отворена уста Джейкъб зяпаше — нямаше по-подходящо определение за израза му, — едно от паната на майка й. — Джей Ти? Чуваш ли какво ти говоря?
— Да. Какво?
— Искам да те предупредя, че баща ми обича навсякъде да си пъха носа. Като се върне, ще започне да ти задава купища въпроси. Някои от тях ще са доста лични. Просто си е такъв.