— И така… — В кухнята Уил бе успял да си състави списък на най-неотложните въпроси. — Откога си в Портланд, Джей Ти?
— Пристигнахме днес следобед — обясни Джейкъб и пое чашата си.
— Сигурно си търсил Кал и случайно си попаднал на Съни?
— Точно така. — Не можеше да свикне с мисълта, че пие „Билково блаженство“ с човека, който го е изобретил. — Той ми даде… — За малко да каже „координатите“. — Указания как да стигна до хижата.
— Хижата? — Чашата с чая не успя да измине целия път до устните на Уил. — Искат да кажеш, че си бил в хижата? Със Съни?
— Миналата седмица ни сполетя ужасна снежна буря.
Съни спокойно постави ръка на коляното на баща си.
— За два дни останахме без ток.
— Заедно?
Тя едва се удържа да не прихне.
— Трудно е да останеш без ток поотделно с някой в толкова малко пространство като хижата.
Керълайн се забавляваше, като наблюдаваше как синът й пълзи по краката на Джейкъб.
— Жалко, че изпусна Кал и Либи. Надявам се да изчакаш, докато се върнат.
Бебето започне да дъвче подгъва на панталона му. Джейкъб остави чашата си и вдигна Сам на ръце.
— Непременно ще ги изчакам.
— Къде? — побърза да уточни Уилям.
Съни заби пръсти в коляното му.
— Знаеш ли, че Джей Ти експериментира пътуване във времето?
— Пътуване във времето? — Любопитството поведе безмилостна борба с бащинските чувства. Бащинският дълг победи. — И колко време прекарахте двамата сами в планината?
Джейкъб остави Сам да подъвче показалеца му.
— Около две седмици.
— Наистина ли? — Присви очи и постави собственически ръка на рамото на Съни. — Предполагам, само снегът ти е попречил да намериш по-подходящо място, където да отседнеш.
Съни вдигна очи от досада. Керълайн въздъхна. Джейкъб погали светлата пухкава косичка на Сам.
— В хижата ми беше много добре.
— Не се и съмнявам. — Уилям се наведе напред и изохка от болка, когато пръстите на Съни отново се впиха в тънкия плат на протритите му джинси.
— Джей Ти, а знаеш ли, че майка ми е пристанала на баща ми — с удоволствие произнесе тази дума, — когато е била само на шестнайсет?
— На седемнайсет — поправи я Уилям.
— Ненавършени — обади се и Керълайн, докато отпиваше от чая си.
Той й отправи възмутен поглед.
— Е, без два месеца. Тогава беше съвсем различно.
— Естествено — съгласи се Съни.
— Такива бяха времената — промърмори Уилям. — Това бяха шейсетте години.
Съни го целуна по ощипаното коляно.
— Което обяснява всичко.
— Не си била там и не знаеш. Освен това нямаше да избягаме, ако бащата на Каро не ни се бъркаше за всичко и не беше такъв досадник.
— Напълно си прав… — Съни невинно затрепка с мигли. — Няма нищо по-досадно от баща, който навсякъде си пъха носа, включително там, където не му е работата.
Той я хвана с два пръста за носа и го стисна.
— Внимавай какво приказваш.
Тя само се усмихна.
— Я по-добре си признай, дядо продължава ли да не ти говори?
— Почти.
— Говорят си само докато подскачат заедно около Сам — отново се обади Керълайн. — Покрай бебето баща ми почти ни прости, че не му дадохме възможност да разглези Либи и Съни, когато бяха малки. Джей Ти, искаш ли да взема Сам?
— Не, добре сме си двамата. — Сам се кикотеше весело и си играеше с пръстите му, като ги захапваше един по един. — Много прилича на теб — промърмори Джейкъб на Съни.
Тя се усмихна. Беше й приятно да го гледа как си играе с бебето.
— Дано.
Уилям забарабани с пръсти по облегалката на креслото. Изглежда братята Хорнблоуър притежаваха чар, който въздействаше на неговите дъщери. Започваше да свиква с мисълта, че Кал може би беше достоен за Либи. Ала за този още нямаше мнение.
— Значи си учен, така ли? — Уилям се отнасяше с голямо уважение към учените, но не можеше да приеме спокойно факта, че един от тях му отмъкваше дъщерята. И то след като бе живял с нея сума ти време в собствената му къща. При това без ток.
— Да.
Проклетникът не е от най-приказливите, помисли Уилям, ала не се отказа да задълбочи разпита.
— И се занимаваш с астрофизика?
— Точно така.
— Къде си учил?
— След малко ще поискаш да ти покаже студентската си книжка и удостоверение за средния си успех — недоволно промърмори Съни.
— Млъкни — плесна я Уилям по главата. — Знаеш ли, винаги съм се интересувал от космоса. — Усмивката му неволно стана по-дружелюбна. — Затова те разпитвам толкова.
Джейкъб реши, че ако това бяха правилата на играта, той щеше да ги приеме.
— Завърших право в Принстън.
— Право? — изненада се Съни. — Нищо не спомена за право.