— Не си ме питала. — Отмести поглед към нея, след което отново го прикова към баща й. — Отначало започнах да се занимавам с физика като хоби.
— Доста необичайно — отбеляза Уилям.
— Така е — усмихна се Джейкъб. — Също като отглеждането на билки.
Уилям се засмя доволно.
— А що се отнася до пътуването във времето…
— Дай му малко почивка, Уил — посъветва го Керълайн. — После можеш да продължиш да го печеш на бавен огън. Време е да се сменят пелените на Сам.
— А сега е мой ред. — Уилям разгъна дългите си крака. Отиде до Джейкъб и се разтопи, когато бебето протегна към него пухкавите си ръчички. — Ела, момчето ми. Пийни си още чай — обърна се към Джейкъб. — После пак ще си говорим за твоите експерименти.
— И аз ще дойда. — Съни се надигна от пода. — Искам да видя новите играчки на Сам.
— Само да видиш какво влакче си имаме… — започна да описва баща й, докато излизаха от стаята.
— Уил обича да си въобразява, че играчките са за Сам — усмихна се Керълайн и стана да налее на Джейкъб още чай. — Не му се сърди много.
— За какво?
— За методите на испанската инквизиция. — Върна се на мястото си и седна на облегалката на креслото. Много напомняше за Съни. — Всъщност днес е направо тактичен, като се има предвид на какво бе подложен горкият Кал.
— Очевидно брат ми се е представил добре.
— Ние много го обикнахме. Уилям много се надяваше да го въведе в бизнеса. Но, както сигурно знаеш, Кал предпочита да лети.
— Винаги е искал само това.
— Отдалече се вижда. И с Либи беше така, от малка знаеше точно какво иска. При Съни е много по-трудно. Понякога дори ми се струва, че е прекалено енергична и интелигентна, за да се задоволи само с едно нещо. Ала ти сигурно я разбираш по-добре. — Забеляза въпросителния му поглед и обясни. — Изминал си пътя от правото в Принстън до астрофизиката. Това е доста голямо отклонение.
Джейкъб си спомни колко кратко се бе колебал на кое от двете професионални поприща да се спре и сви рамене.
— Някои хора имат нужда от повече време, за да вземат решение.
— И най-често се хвърлят презглава във всяко начинание, а после се парят. Поне при Съни е така.
Джейкъб си помисли, че тя бе по-прикрита от съпруга си и нямаше да успее лесно да я заблуди.
— Тя е най-прекрасната жена, която познавам.
Влюбен е в нея, помисли Керълайн. Това не го прави щастлив, но я обича.
— Съни е като шарена черга, изтъкана от ярки цветове. Някои нишки са невероятно силни и трайни. Други — изключително нежни. Съчетанието е наистина възхитително. Ала всяко произведение на изкуството има нужда от обич, не само от възхищение. — Вдигна предупредително ръце. — Тя много ще ми се разсърди, ако разбере как говоря за нея.
Очите му неволно се отместиха към живите цветове на тъканото пано на стената.
— Особено ако чуе думата „нежност“.
— Така е. — Керълайн изпита облекчение. Значи той добре познаваше малката й дъщеря и я разбираше. — Сигурно ще ти се стори старомодно, но ние двамата с Уил искаме само тя да е щастлива.
— Никак не е старомодно. — На тръгване майка му беше казала същото за Кал.
Керълайн въздъхна и се извърна към паното, от което Джейкъб не сваляше поглед.
— Това е една от по-старите ми работи. Изтъках я, когато бях бременна със Съни. Продадох почти всичко, което бях изработила през онзи период. Но сама не зная защо си запазих това пано.
— Много е красиво.
Тя се надигна и импулсивно я свали от стената. Пръстите й бързо пробягаха по грапавата тъкан. Спомни си как седеше пред ръчно изработения стан и наблюдаваше играта на слънчевите лъчи, докато избираше съчетанието на цветовете. Уил беше в градината, Либи спеше на одеяло на тревата, а в утробата й растеше още едно дете. Споменът й се стори още по-красив поради изминалите години.
— Искам да ти я подаря.
Нямаше да е толкова поразен, ако му беше предложила Рембранд или О’Кийф.
— Не мога да я приема.
— Защо?
— Защото това е безценно произведение на изкуството.
Думите му я накараха искрено да се засмее.
— О, това е задължение на моя агент да поставя цени върху работите ми. В повечето случаи те са смешно високи. Няма да ми е приятно, ако моите тъкани живеят само в художествени галерии или музеи. — Сгъна чергата. — Предпочитам да доставят удоволствие на хората от моето семейство. — Тъй като Джейкъб нищо не каза, Керълайн поясни. — Дъщеря ми прие името на брат ти. Значи сме роднини.
Той не искаше да се чувстват близки. Предпочиташе да запази дистанцията и да мисли за Керълайн и Уилям Стоун като за исторически фигури. Но без да се усети, протегна ръка и взе чергата.