— Благодаря.
Детската стая бе боядисана в светлозелено. Старинното детско креватче от ковано желязо бе наметнато с одеялце в пастелни тонове, изтъкано лично от Керълайн. Навсякъде бяха натрупани играчки, към някои от които Сам щеше да прояви интерес след много години. Имаше десетки плюшени животни от слончета до традиционните мечета.
Съни взе едно от тях и изчака баща й да сложи Сам на масата за смяна на пелените.
— Станал си сантиментален.
— Да не си забравила как се наказват непослушните момичета? — тихо попита Уилям, докато сваляше ританките на Сам.
— Вече съм голяма да ме сложиш на стол и да не ми позволяваш да стана, докато не се извиня.
Баща й бързо я изгледа.
— Хич не си въобразявай, че си голяма.
— Татко… — Тя въздъхна и остави мечето. — Откакто навърших тринайсет години, ти подлагаш на безмилостен разпит всяко същество от мъжки пол, което доведа у дома.
— Искам да зная с кого общува дъщеря ми. В това няма нищо лошо.
— Няма, ала не ми харесва начина, по който го правиш.
Сам гукаше и риташе с крачета, докато Уил му сваляше памперса. После го почисти и сложи пудра. Обожаваше миризмата на бебешка пудра.
— На тази възраст и ти беше много добро дете.
— Да, спомням си. — Стана и облегна лакът на рамото му. Колкото и да се бунтуваше, не можеше да не го обича. — Представям си как ще тормозиш момичетата, които ще ти води Сам.
— Разбира се, че ще ги тормозя. Аз съм за равенството на половете. — Уил никак не беше наивен. — Да не искаш да повярвам, че двамата с Джей Ти сте прекарали няколко платонични дни в хижата?
— Не.
— И през ум не ми е минавало. — Закопча чистия памперс на сина си. Помисли си колко бе прост животът на родителите, когато трябва да се тревожат само да не свършат бебешките пелени в аптеката или за прорязването на поредното зъбче. — Съни, познаваш този човек само от няколко седмици.
Тя си прехапа езика, за да не каже нещо излишно.
— Да разбирам ли, че вече не вярваш в свободната любов?
— Сексуалната революция отдавна свърши. — Уил закопча ританките на бебето и се изправи. — И за това си има няколко много сериозни причини.
Съни протегна напред ръка.
— Преди да си започнал да ги изброяваш, искам да те предупредя, че напълно споделям твоите възгледи.
Това донякъде го успокои. Тя никога не лъжеше.
— Добре. Значи се разбрахме.
— За това, че безразборните сексуални връзки не са нито морални, нито благоразумни от физическа гледна точка? Абсолютно си прав. Винаги съм мислила така.
— Радвам се да го чуя. — Уилям забеляза, че очите на Сам се залепват за сън и внимателно го сложи в креватчето. Преди това отмести няколко плюшени животни, за да освободи място.
— Но не твърдя, че съм девствена.
Уил премигна притеснено — мразеше да се държи като лицемерен пуритан, и въздъхна.
— Подозирах го.
— Да седна ли на стола, докато се извиня?
Устните му трепнаха в усмивка.
— Не вярвам да ни помогне много в този случай. Имам вяра в способността ти да преценяваш хората, Сънбийм.
Баща й беше просто трогателен. Хвана лицето му с двете си ръце и го целуна.
— Ала предпочиташ сам да се убедиш дали случайно не съм сбъркала.
— Естествено. — Уил се засмя и я потупа отзад. — Това е едно от предимствата на четиридесетгодишните.
— Ти никога няма да станеш на четиридесет години. — Тя за малко да се усмихне. — Татко, мога също да ти призная, че и преди съм била с мъж.
— Нали не говориш за онзи мазен червей, Карл Помине?
Съни направи физиономия.
— Имай ми повече доверие. И не ме прекъсвай, говоря сериозно. Когато съм с някого, това означава, че го харесвам, че между нас съществува взаимно уважение и отговорност. Нали вие ме научихте на това, ти и мама.
— Значи искаш да кажеш, че няма смисъл да се тревожа за отношенията ти с Джей Ти?
— Не, напротив. Можеш да се тревожиш колкото искаш. Искам само да ти кажа, че не го харесвам…
— Е, тогава няма…
— … А го обичам…
Внимателно я погледна право в очите. Като всеки мъж, цял живот страстно влюбен в една жена, той добре познаваше признаците. Крайно време бе да си признае, че ги бе забелязал на лицето на дъщеря си от първия момент, в който бе престъпила прага на дома му този следобед.
— И?
— Какво „и“? — на свой ред запита Съни.
Какво ще правиш оттук нататък?
— Ще се омъжа за него. — Самата тя толкова се изненада от думите си, че се засмя. — Той още не знае, защото току-що го реших. И когато си тръгне на Изток, смятам да замина с него.
— А ако не те иска?
Съни гордо вдигна брадичка.
— Ще се примири.
— Явно проблемът е, че прекалено приличаш на мен.