Прегърна го през врата и зарови лице в яката му.
— Не искам да живея далече от вас. Но най-много от всичко искам да бъда с него.
— Ако това ще те направи щастлива. — Уил я отмести от себе си. — Пусто да опустее, само да е посмял да не те направи щастлива.
— Няма да му оставя възможност да избира.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Ще се позабавляваме. — Съни навлезе в тесния паркинг под ярката табела с надпис „Клуб Рандеву“
Джейкъб с опасение погледна примигващите цветни светлини и тя го потупа по ръката.
— Имай ми доверие, приятел. И двамата имаме нужда от малко разтоварване.
— Щом казваш.
— Казвам го. Освен това искам да проверя как си с танците. Ако не се справиш, веднага те зарязвам, за да не си губя после времето. — Засмя се, когато той я дръпна за ухото. — Освен това си ми длъжник.
— Откъде накъде?
Съни смъкна огледалцето за обратно виждане и критично се огледа. Извади от чантичката си ярко червило и започна да го нанася върху устните си.
— Ако не се бях сетила да измисля подходящо извинение, сега щеше да вечеряш с родителите ми.
— Защо не? Аз много ги харесвам.
Трогната, тя се наведе и го млясна по бузата. Червилото остави кървава следа. Съни наплюнчи пръст и енергично започна да го трие.
— Да му се не види, направи ме на клоун.
— Чакай малко — помоли го, когато Джейкъб се дръпна назад. — Почти свърших. — Доволна от резултата, прибра червилото в чантата си. — Разбрах, че хареса родителите ми. Аз също си ги харесвам. Ала в дома на Уил и Каро никога няма да хапнеш нещо свястно. — Наведе се и понижи глас. — Майка ми сама готви.
Джейкъб се предаде и я погали по бузата.
— В този щат това да не е престъпление?
— Не, но тя готви неща от сорта на „фондю“.
— Ох. — След като се опита да си представи какво може да означава това, той установи, че определено предпочита пикантната мексиканска кухня, която бяха опитали преди малко. — Изглежда наистина съм ти задължен.
— И то до гроб — скромно се съгласи Съни. Отвори вратата и едва се промъкна през тясното пространство, което ги отделяше от съседната кола. Цветните светлини танцуваха по тялото й и тя изглеждаше още по-вълнуваща и екзотична. — След две седмици, прекарани в лоното на природата, мисля, че и двамата имаме право да се насладим на малко музика на живо — колкото по-силна, толкова по-добре, — на стълпотворение от хора, на въздух, хубавичко отровен от цигарен дим.
— Да, бе, истински рай. — Той също едва се измъкна от другата врата. — Съни, притеснява ме това, че ти непрекъснато разменяш от парите си.
Тя въпросително вдигна вежди, донякъде учудена, донякъде развеселена от израза, който бе използвал.
— Пари се разменят, когато си в чужбина. В момента аз просто харча.
— Както и да го наричаш, ала аз нямам свои средства и не мога да участвам в разходите.
Колко жалко, помисли си Съни, че толкова интелигентен и отдаден на науката човек получава ниска заплата.
— Не се притеснявай. — Тя самата бе започнала да си брои стотинките едва откакто се бе отделила от родителите си. Дотогава не й се бе налагало да се ограничава. — Когато дойда във Филаделфия, ти ще поемеш всичко.
— По-късно ще говорим за това. — Тъй като държеше да отклони разговора в друга посока, веднага намери подходящата тема. — Исках да попитам, как се казва това, с което си облечена?
— Това? — Погледна тясната къса червена рокля от кожа, която си беше сложила под зимното палто. — Секси тоалет — отвърна и навлажни устните си. — А ти как би го нарекъл?
— Предлагам и за това да си поговорим по-късно.
Съни го хвана подръка и двамата стъпиха на изронения тротоар. Тясното парче кожа се оказа лоша защита от пронизващия вятър, но й беше приятно да си облече нещо различно от джинсите. Дори само заради погледа на Джейкъб, който често се спираше на откритите й крака.
Забравиха за студа, когато отвориха вратата и отвътре ги блъсна вълна от силна музика и сгорещени тела.
— Ах, тази цивилизация…
Той видя затъмнено помещение, което от време на време се осветяваше от проблясъци на цветни светлини. Музиката, както тя бе обещала, беше много силна — пулсиращи звуци на бас китари и пронизващи извивки на саксофон. Усещаше се миризма на цигари, алкохол, пот и парфюм. И над целия този шум се извисяваха весели гласове и смях.
Докато Джейкъб се оглеждаше, Съни предаде връхните дрехи на гардероба и прибра номерчето в чантата си.
Тя отново се оказа права. Той наистина имаше нужда да види и изпита атмосферата на дискотеката. Не само като стимулатор след продължителната изолация и заради анонимната тълпа, но и за да придобие лично впечатление от начините на общуване през двадесети век.