Така нищо неподозиращият Кал, пилот на галактически товарни кораби и любител на хубавата поезия, бе осъществил пътуване във времето.
Пътуване във времето.
О, Божичко, помисли си за пореден път. Пътуване във времето.
Много добре си спомняше загадъчната усмивка на Джейкъб, когато говореше за своите експерименти. Но това означава, че… Не. Дълбоко си пое дъх, за да се успокои и реши да не позволява на буйното си въображение да се развихри.
Сигурно беше шега. Никой никога случайно или по друг начин не преминаваше просто така през времето и не се влюбваше. Напомни си, че Джейкъб бе от Филаделфия и изпи брендито на екс. Той беше само учен с малко по-лош характер и нищо повече.
— Не ми вярваш — въздъхна Либи.
Внимание и търпение, каза си Съни и прокара ръка през косата си. Сестра й имаше нужда от грижи и внимателно отношение.
— Миличка, хайде спокойно да си поговорим.
— Мислиш, че си въобразявам.
— Не зная какво да мисля. — Съни се прокашля и започна. — О кей. Искаш да ме убедиш, че Кал е бивш капитан от… Как беше?
— От Международните космически сили.
— Така. И корабът му се е разбил в гората, след като се върнал назад във времето поради това, че попаднал в черна дупка.
Надяваше се, че когато сестра й го чуе от устата на друг човек, по-лесно щеше да излезе да маниакалното си състояние. Но Либи само кимна.
— Точно така.
— Добре. — Съни реши да опита отново. — А Джейкъб, използвайки по-точни методи, е минал по същия път, за да се види с брат си.
— Той иска да го върне у дома. Усещам го по погледа му.
Нещастното изражение на Либи накара Съни да протегне към нея ръка, за да я успокои.
— Кал те обича. Каквото и да направи или не направи Джей Ти, това няма да се промени.
— Така е но… Съни, нима не разбираш? Джейкъб не се е появил току-така. Работил е упорито месеци, дори години, за да намери начин да осъществи това пътуване. А когато някой е обладан от подобна идея…
— Добре — прекъсна я сестра й. — Да приемем, че не се е появил случайно. Поради някаква неясна за мен причина той е вбесен от това, че Кал се е оженил за теб и е останал да живее в Орегон.
— Не просто в Орегон — рязко възрази Либи. — А в Орегон през двайсети век.
— А сега карай по-бавно, скъпа. Разбирам, че си разстроена, но…
— Разстроена! — отново я прекъсна Либи. — Не можеш да си представиш колко си права — наистина съм разстроена. Този човек е изминал двеста години назад във времето и няма да иска да се върне без Кал.
Окончателно объркана, Съни се тръшна на леглото.
— Либи, трябва да се стегнеш. Нали ти беше разумната сестра? Разбери най-после, че това са пълни глупости.
— Добре. — Сестра й реши да смени тактиката. — Можеш ли да се закълнеш, обаче честно, че не си забелязала нищо странно у Джей Ти? — Вдигна ръка, преди Съни да отговори. — Не ти ли се струваше, че не е само ексцентричен чудак, а направо странен?
— Ами, аз…
— Аха, видя ли? — Като прие колебанието на сестра си за положителен отговор, Либи упорито продължи. — И как е пристигнал тук, според теб?
— Какво искаш да кажеш?
— Питам, с кола ли е дошъл? Наоколо не видях никаква кола.
— Не, не е дошъл с кола. Или поне… — Ръцете й внезапно се овлажниха и Съни ги изтри в джинсите си. — Появи се пеш от гората.
— Пеш от гората? — мрачно повтори Либи. — Посред зима?
— Либ, съгласна съм, че Джей Ти е малко особен.
— И непрекъснато се учудва при вида на най-обикновени предмети?
Съни си спомни за кухненската мивка.
— Да, всъщност има нещо подобно.
— А и не винаги разбира някои жаргонни изрази и думички.
— Да, случвало се е, но… Либи, не можем да го обявим за извънземен само защото понякога се държи малко странно и не винаги е в час с жаргона.
— Не за извънземен — търпеливо я поправи сестра й. — Той е човек като нас. Само че от двайсет и трети век.
— О, и това обяснява всичко, така ли?
— Има и по-прост начин да те убедя. — Либи стана и я хвана за ръката. — Каквото и да се случи между нас двамата с Кал, ние ще го преживеем заедно. Ада ти трябва да узнаеш цялата истина. Имаш право да знаеш с кого си се захванала.
Съни само кимна. Не посмя да възрази, защото това, което й казваше сестра й, все повече започваше да прилича на ужасяваща истина. А тя се страхуваше от нея, и то много.
С уверени движения Либи извади от чекмеджето на бюрото нещо като ръчен часовник. Пред смаяния поглед на Съни тя го прикрепи към компютъра. Включи го и кимна:
— Ела да видиш нещо.
Съни предпазливо се приближи.
— Какво е това?
— Ръчното устройство на Кал. Компютър. „Започвам работа.“
При звука на механичния глас Съни отскочи назад и събори стола на земята.