Точно така — отвърна Блейн.
Едно момиче излезе от скупчилата се групичка и се доближи до Блейн. После му протегна ръка.
Вие сте приятел — каза тя. — Един неочакван приятел. Всички ние съжаляваме, че ви причинихме неприятности.
Блейн пое ръката й и почувства натиска на здравите, силни млади пръсти.
Нощем рядко срещаме някой по пътищата — обади се друг.
Просто се веселяхме — каза трети. — Имаме твърде малко възможности за веселие.
Зная — съгласи се Блейн — колко малко могат да бъдат тези възможности.
Днес празнуваме Халоуийн — обясни четвърти.
Халоуийн? О, да, разбирам. (Първо хлопане по затворени кепенци, градинска врата, увиснала на дърво, шестоъгълен знак, обърнат наопаки).
Добре е и за останалите. Те сами си го търсят.
Съгласен съм — каза Блейн, — но е опасно.
Не много. Те всички са твърде наплашени.
Но това не променя положението.
Мистър, то няма как да се промени.
Но защо не сте във „Фишхуук“? — попита момичето, което стоеше пред Блейн.
Той я огледа и откри, че е красива — сини очи, златиста коса и форми, които в миналото биха й донесли победи в конкурси за красота — един от старите езически обичаи, които за щастие бяха забравени с навлизането на манията по паранормалната кинетика.
Не мога да ви кажа. Съжалявам, но не мога да ви кажа.
Неприятности? Опасност!
Не, поне не в момента.
Ние можем да ви помогнем.
Няма нужда — отговори Блейн с възможно най-безразличния си глас — толкова безгрижно, колкото можеше.
Можем да ви отведем където искате.
Аз не съм левитатор.
Не е необходимо да сте. Ние можем (вие ще летите във въздуха, носен от двама левитатори, които ще ви държат за ръцете).
Блейн потрепери.
Не, благодаря. Мисля, че това не е за мен.
Някой отвори вратата на кабината, а друг влезе вътре и хвърли Райли на земята.
Камионджията запълзя но колене и лакти, като не преставаше да хлипа.
Оставете го на мира! — кресна Блейн.
Момичето се извърна. Мислите й бяха отсечени, ясни:
Стойте настрана от него. Не го докосвайте. Не му правете нищо.
Но, Анита…
Казах да не му правите нищо.
Той е долен мръсник. Използва сребърни куршуми.
Не!
Те се отдръпнаха.
Трябва да тръгваме — каза Анита на Блейн. — Ще се оправите ли сам? Имате предвид с него? Тя кимна.
Мога да се справя с него — успокои я той.
Казвам се Анита Андрюс. Живея в Хамилтън. Телефонният ми номер е 276. Впишете го в паметта си.
Вписан е — отговори Блейн, показвайки й думите и цифрите.
Ако се нуждаете от помощ…
Ще ви позвъня.
Обещавате ли?
Обещавам.
Райли се хвърли напред, взе пушката и после, докато се изправяше на крака, затърси с една ръка патрони в джоба си.
Блейн скочи към него. Сграбчи го малко над колената, като удари рамото си в земята, и като обви тялото му с едната си ръка, безуспешно се опита да сграбчи пушката с другата.
Още докато скачаше, той викна:
Махайте се оттук! Всички!
Удари се в земята и се плъзна с лице надолу по напукания паваж. Почувства как камъните раздраха кожата му и разкъсаха дрехите му. Но той още държеше Райли и го повлече към земята.
Блейн спря да се хлъзга и, без да вижда, размаха ръка, за да хване пушката. Цевта й се люшна надолу и го удари в ребрата. Той изпсува и се протегна да я хване, но Райли я беше вдигнал, готов за нов удар. Блейн отчаяно замахна в мрака и юмрукът му докопа мека плът. Чу се звук, пушката се спусна надолу и мина на инч от лицето му.
Ръката му се изви и я хвана. Блейн задърпа и заизвива оръжието и пушката се освободи.
Той се търкулна встрани с оръжието в ръка и се изправи на крака.
На фона на светлината видя Райли, който се беше втурнал като бик към него, с разперени ръце, присвити рамене и уста, която бе по-скоро ръмжаща цепнатина в лицето му.
Блейн вдигна пушката и я запокити в тъмнината тъкмо когато Райли почти го беше докопал. Отдръпна се, но не достатъчно. Едната от шункоподобните ръце на Райли го сграбчи за бедрото. Блейн се извъртя и се отскубна, като стъпи встрани. Райли се опита да овладее своя бяг, но не успя. Отчаяно изви тяло, инерцията му го понесе напред и той с трясък се блъсна в предницата на камиона.