Блейн кимна.
— Добре дошъл в клуба на неудачниците.
— Искаш да кажеш…
— Не, не като мене. Аз имам задача. Много важна задача.
— Но…
— Говоря — обясни Стоун — за една голяма част от човечеството. Не зная точно колко милиона са.
— Да, разбира се, винаги е имало…
— Отново грешиш — каза Стоун. — Става въпрос за паранормалниците, човече, паранормалниците. Паранормалниците, които не са във „Фишхуук“. Не може да си пропътувал почти хиляда мили и…
— Видях — прекъсна го Блейн. Обзе го някакъв студ, вледеняващо усещане, което не беше нито страх, нито омраза, а част и от двете. — Видях какво става.
— Това е голяма загуба — продължи Стоун. — Ужасна загуба не само за паранормалниците, но и за цялата човешка раса. Има хора, които са преследвани, които са вкарвани в гета, които са ругани и мразени. А през цялото време именно в тях се крие голямата надежда на човечеството. Ще ти кажа и нещо друго. Не трябва да бъдат обвинявани само тези консервативни, фанатизирани, не признаващи нищо диваци, които се мислят за нормални човешки същества. Виновна е и „Фишхуук“. Защото тази агенция въведе паранормалната кинетика само за свои собствени егоистични и частни цели. Те се грижат по най-добрия начин за паранормалници като теб и мен, които биват наемани, за да им вършат работата. Но са отвърнали лице от останалите. Не са показали с нищо, че се интересуват какво ще стане с тях. Трябва само да им протегнат ръка, но не го правят и така изоставят останалите паранормалници в положението на криещи се в горите диви животни.
— Страхуват се, че…
Стоун не остави Блейн да се доизкаже.
— Просто не им пука. Това положение идеално им изнася. „Фишхуук“ започна като човешки кръстоносен поход. Но се превърна в един от най-големите монополи, които светът някога е познавал — монопол, който не е възпрепятстван от никакви наредби или ограничения, освен тези, които сам си поставя.
— Гладна съм — обади се Хариет.
Стоун не й обърна внимание. Наведе се в стола си и продължи:
— Има милиони подобни изгнаници. Необучени. Преследвани в момент, когато трябва да им се окаже най-голяма подкрепа. Те разполагат със способности, от които в настоящия момент човечеството има най-голяма нужда. Те имат нетренирани и скрити възможности, които ще донесат повече благо, ако бъдат развити, отколкото въобще някога е донесла „Фишхуук“.
Имаше време, когато съществуваше необходимост от „Фишхуук“. Без значение какво може да се случи и какво се е случило, светът дължи на „Фишхуук“ повече, отколкото може да й върне. Но дойде моментът, в който вече не се нуждаем от агенцията. Днес „Фишхуук“, като пренебрегва паранормалниците, които не са сред нейните членове, се е превърнала в спирачка на прогреса на човечеството. Употребата на ПК не трябва повече да бъде монопол на „Фишхуук“.
— Но при съществуването на тези ужасяващи предразсъдъци — каза Блейн, — тази сляпа нетърпимост…
— Съгласен съм — отвърна Стоун, — но част от нея е заслужена. ПК е била употребявана по най-срамен начин за егоистични и низки цели. Тя е била овладяна и с нея се е спекулирало в условията на един стар свят, който вече е мъртъв. И по тази причина паранормалниците имат комплекс за вина. Подложени на сегашните преследвания и измъчвани от вкорененото дълбоко в тях чувство за вина, те не могат да действат ефективно нито за свое собствено добро, нито за доброто на човечеството. Но няма съмнение, че ако могат да действат открито и ефикасно, без натиска на обществената цензура, те могат да направят много повече от „Фишхуук“. И ако им бъде позволено да направят това, ако само могат да бъдат оставени да покажат, че ПК, която не е на „Фишхуук“, може да действа за човешкото благополучие, тогава те ще бъдат приети и вместо цензура ще получат подкрепа и одобрение. И в този ден, Шеп, човекът ще направи голяма крачка напред.
Но ние трябва да покажем на света, че ПК е човешка способност, а не способност на „Фишхуук“. И по-нататък — ако това бъде осъществено — цялата човешка раса ще стане отново нормална и ще възвърне самоуважението от миналите времена.
— Говориш за нещо — обади се Блейн, — подобно на културна революция. Това е процес, който се нуждае от време. В края на краищата, разбира се, всичко може да стане от само себе си — след около стотина години.
— Не можем да чакаме! — викна Стоун.
— Едно време са съществували религиозни различия — изтъкна Блейн. — Войните между протестанти и католици, между исляма и християнството. Къде е всичко това сега? Отминала е старата борба между комунистическите диктатури и демокрацията…