— „Фишхуук“ помогна за това. „Фишхуук“ стана могъща трета сила.
— Нещо винаги помага — продължи Блейн. — Надеждата не може да умре. Условията и събитията се подреждат така, че вчерашните спорове се превръщат в научен проблем, предъвкван единствено от историците.
— Сто години — каза Стоун. — Ти би чакал сто години?
— Няма да е необходимо — намеси се Хариет. — Ти вече си го започнал. И Шеп ще ти помага.
— Аз?
— Да, ти.
— Шеп — каза Стоун, — моля те, изслушай ме.
— Слушам те — отговори Блейн и студът отново се надигна в него заедно с чувството за извънземност. Тук се криеше опасност.
— Аз съм започнал — заговори Стоун. — Създадох една група от паранормалници — можеш да ги наречеш тайна организация, отряд или комитет — една група, която създава предварителни планове и стратегии за определени опити и изследвания. Тези опити ще демонстрират благата, които свободните, независими от „Фишхуук“ паранормалници могат да донесат на свои познати…
— Пиер! — възкликна Блейн, поглеждайки към Хариет.
Тя кимна.
— И си имала това наум още от самото начало. На партито у Шарлин ти каза, че един стар познат, стар приятел…
— Лошо ли направих?
— Не, не мисля.
— Щеше ли да продължиш — попита тя, — ако знаеше за това?
— Не знам, Хариет. Наистина не знам. Стоун стана от стола и направи една-две крачки към Блейн. Протегна двете си ръце и ги постави на рамената му. Пръстите му се стегнаха.
— Шеп — тържествено каза той, — Шеп, това е важно. Тази дейност е необходима. „Фишхуук“ не може да е единственият контакт на човечеството със звездите. Не може една част от човешката раса да е свободна от земята, а друга да остане вързана за нея.
В мрака на стаята очите му бяха загубили твърдостта си. Бяха станали тайнствени от блясъка на непроронени сълзи.
Гласът му бе мек, когато заговори отново.
— Има някои звезди — каза той почти шепнешком, сякаш говореше на себе си, — които хората трябва да посетят. Да разберат какви висоти може да достигне човекът. Да спасят собствените си души.
Хариет припряно взе чантичката и ръкавиците си.
— Не ме интересува — обяви тя. — Отивам да ям. Умирам от глад. Вие двамата идвате ли?
— Да — каза Блейн. — Идвам. После изведнъж се сети, че няма пари. Тя долови мисълта му и нежно се засмя.
— Ние черпим. Нека да го наречем частична отплата за времето, когато хранеше и двама ни.
— Не е необходимо — каза Стоун. — Той вече е на заплата. Намери си работа. Какво ще кажеш, Шеп?
Блейн не отговори.
— Шеп, с мен ли си? Нуждая се от теб. Не мога да се справя без теб. Ти си различието, от което се нуждая.
— С теб съм — отвърна кратко Блейн.
— Добре тогава — намеси се отново Хариет.
— След като това е уредено, да вървим да хапнем.
— Вие двамата вървете сами — каза Стоун.
— Аз ще пазя крепостта.
— Но, Годфри…
— Трябва да пообмисля някои неща. Един-два проблема.
— Хайде — каза Хариет на Блейн. — Той иска да размишлява.
Озадачен, Блейн тръгна с нея.
20.
Хариет се отпусна уверено и удобно в стола си, докато чакаха да им донесат поръчките.
— Сега — настоя тя — ще ми разкажеш всичко. Какво стана в оня град? И по-нататък? Как попадна в тази болнична стая?
— По-късно — отклони я Блейн. — По-късно ще имаме време да ти разкажа всичко. Но първо ми кажи какво му е на Годфри.
— Имаш предвид защо остана в стаята да мисли?
— Да. И още — тази негова странна мания. И погледът в очите му. Начинът, по който говори за хора, отиващи до звездите, за да спасят душите си. Прилича на стар отшелник, който е имал видение.
— Така е. Точно това е станало. Блейн я зяпна с удивление.
— Случило се е на онова последно изследователско пътешествие. Върна се потресен. Беше видял нещо, което силно го разтърси…
— Зная — каза Блейн. — Там има неща, които са…
— „Ужасни“ ли искаше да кажеш?
— Ужасни, разбира се. Отчасти. Напълно неприемливи е по-добър израз. Процеси и мотиви, и нрави, които са абсолютно невъзможни в светлината на човешкото знание и морал. Напълно безсмислени неща, които е невъзможно да си представиш. Една каменна стена по отношение на човешките разбирания. И това те плаши. Стоиш съвсем сам, заобиколен от неща, които никога не са били част от твоя свят.
— И все пак устояваш?
— Винаги съм устоявал. Необходима е определена умствена настройка — една настройка, която „Фишхуук“ въвежда в теб завинаги.
— При Годфри е било различно. Било е нещо, което той е разбрал и познал. Може би просто го е разпознал твърде добре. Било е доброта.