Някакъв плясък наруши тишината и той бързо се изправи на крака. Не се виждаше нищо — нито на брега, нито в реката, нито на обраслото с върби островче, което се намираше точно пред пясъчния нос. Животно е, помисли си Блейн. Норка или ондатра, видра или бобър, или може би риба.
Плясъкът се чу отново, иззад острова се подаде лодка и се насочи към носа. На кърмата й седеше загърнат с пелерина човек, който гребеше по особен начин. Носът на лодката стърчеше високо над водата поради тежестта на човека и на прикрепения към кърмата извънбордов двигател.
Лодката бавно се приближи. В човека, който въртеше веслата, имаше нещо натрапчиво познато. Блейн знаеше, че някъде, някога бе срещал този човек; по някакъв начин съдбите им се бяха преплитали в миналото.
Той навлезе в плитчината, хвана носа на лодката и я издърпа на брега.
— Бог с теб — каза лодкарят. — Как си тази сутрин?
— Отец Фланагън! — възкликна Блейн.
Старият свещеник се усмихна. Усмивката му беше много човечна и почти слънчева.
— Много сте се отдалечил от дома — каза Блейн.
— Отивам там, където ме прати милостивият Господ.
Отецът протегна ръка и потупа седалката пред себе си.
— Защо не поседнеш за момент? Да ми прости Бог, но съм толкова изтощен и смазан…
Блейн издърпа лодката още по-навътре в пясъка и се качи в нея. Седна на мястото, което свещеникът му бе посочил и протегна ръка. Отец Фланагън я пое с двете си сгърчени от артрит, но много меки ръце.
— Радвам се да ви видя, отче.
— А аз — отвърна свещеникът — съм напълно объркан. Защото трябва да ти призная, че тръгнах след теб.
— Струва ми се — каза Блейн полуобъркан и полууплашен, — че човек с вашите убеждения може да си намери по-добро занимание.
Свещеникът пусна ръката на Блейн, като не забрави да я потупа леко, и каза:
— Но, сине мой, всъщност е точно обратното. За мен не би могло да има по-добро занимание от това да вървя по следите ти.
— Съжалявам, отче, но не ви разбирам. Отец Фланагън се наведе напред, като постави съсухрените си юмруци върху колената си.
— Важно е да разбереш. Моля те, слушай внимателно, не се ядосвай и ме остави да се изкажа.
— Добре.
— Може би си чувал, че Светата майка църквата е закостеняла и скована, че се придържа към стари обичаи и древни разбирания, че се променя твърде бавно, ако въобще се променя, че е сурова и догматична…
— Да, чувал съм такива неща — каза Блейн.
— Но това не е истина. Църквата е модерна и се променя. Ако е била срещу промените, опазил ни Бог, тя не би оцеляла с цялата си слава и величие. Тя не се влияе от ветровете на обществените отношения и може да устои на променящите се човешки нрави. Но тя се адаптира, макар и доста бавно. А това забавяне се дължи на факта, че църквата трябва да е убедена.
— Отче, да не искате да кажете, че…
— Да. Попитах те, ако си спомняш, дали си магьосник и ти намери въпроса за много смешен…
— Разбира се.
— Това беше основен въпрос, един твърде прост въпрос, опростен с целта да може да се отговори само с „да“ или „не“.
— Тогава ще отговоря отново. Не съм магьосник.
Старият свещеник въздъхна.
— Продължаваш — каза той — да ме затрудняваш да ти кажа това, което трябва.
— Продължете — каза Блейн. — Ще се въздържам.
— Църквата трябва да знае — продължи отецът — дали паракинетиката е истинска човешка способност или е магия. Някой ден, може би след много години, църквата трябва да създаде закон за нея. Трябва да заеме позиция, както го е правила и преди в историята за всички нравствени стойности през вековете. Не е тайна, че един комитет от теолози проучва проблема…
— А вие? — попита Блейн.
— Аз съм само един от многото, на които е възложена изследователска роля. Ние просто събираме доказателства, които с времето си ще бъдат обстойно разгледани от теолозите.
— И аз съм част от вашите доказателства?
Отец Фланагън кимна тържествено.
— Все пак не разбирам нещо — каза Блейн. — Защо вашата вяра въобще трябва да има съмнения? Вие си имате вашите чудеса, които са изцяло документирани. А какво, питам ви, са чудесата, ако не проява на ПК? Някъде във вселената човешките и божествените сили трябва да се слеят. Това може би е вашият мост.
— Наистина ли вярваш в това, синко?
— Не съм религи…
— Зная, че не си. Каза ми, че не си. Но отговори ми: вярваш ли в това?
— Мисля, че да.
— Не зная дали мога изцяло да се съглася с теб — заговори отец Фланагън. — Идеята ти създава и впечатление за ерес. Но не е нито едното, нито другото. Въпросът е, че у теб има нещо странно, което не съм откривал у никой друг.