— Май се казвате Банев, нали? — попита той.
— Май че е така.
— Аха — мрачно каза върлината. — Че какъв съсед сте ни? Вие живеете на втория етаж.
— Отседнали сме в един и същ хотел — обясни Виктор.
— Аха… Но не разбирам какво искате.
— Трябва да ви съобщя пешо — каза Виктор. — Разполагам с известна информация. Но вече започвам да се чудя дали си заслужава да разговарям с вас.
— Е, добре — каза върлината. — Да вървим в банята.
— Знаете ли — рече Виктор. — Отивам си.
— А защо не искате да пазговаряме в банята? Що за капризи?
— Вижте какво — каза Виктор. — Размислих. — Най-добре ше бъде да си тръгна. В края на краищата това не е моя работа.
Той помръдна към вратата. Върлината взе чак да пъшка, раздиран от противоречия.
— Вие сте писател, нали? — каза той. — Или ви бъркам с някого?
— Писател съм. Писател — каза Виктор. — Довиждане.
— Ама не, почакайте. Защо не казахте веднага? Да вървим. Ето оттук.
Влязоха в гостната, цялата в плътни тежки завеси. Вляво висяха заведи, вдясно — също, завеси имаше и на огромния прозорец отсреща. В ъгъла проблясваше цветният екран на огромен телевизор, звукът беше изключен. А в другия ъгъл от мекото кресло под лампиона към Виктор гледаше над разтворения вестник младият мъж с очилата, също по пижама и пантофи. На масичката за вестници до него стърчаха квадратна бутилка и сифон. Дипломатическото куфарче не се виждаше никъде.
— Добър вечер — каза Виктор.
Младият мъж мълчаливо кимна с глава.
— Той търси мене — каза върлината. — Не ни обръщай внимание.
Младият мъж отново кимна и се скри зад вестника.
— Заповядайте тук — каза върлината.
Влязоха в спалнята отдясно и върлината седна на кревата.
— Ето там е креслото — предложи той на Виктор. — Сядайте и разказвайте какво има.
Виктор седна. В спалнята доста силно се усещаше миризмата на застоял тютюнев дим и офицерски одеколон. Върлината седеше на кревата и гледаше Виктор, без да изважда ръката от джоба си. От гостната се дочуваше шумолене на вестник.
— Добре — каза Виктор. Не че беше успял напълно да преодолее отвращението си, но след като веднъж беше дошъл, трябваше да говори. — Да речем, имам известна представа кои сте вие. Може би греша и тогава всичко е наред. Но ако не греша, за вас ще бъде от полза да знаете, че ви следят и се мъчат да ви попречат.
— Да предположим, че е така — рече върлината. — И кои са тези, които ни следят?
— От вас твърде много се интересува един човек на име Павор Суман.
— Какво? — попита върлината. — За санитарния инспектор ли става дума?
— Той не е санитарен инспектор. И всъщност това е всичко, което исках да ви кажа.
Виктор стана, но върлината не се и помръдна.
— Да предположим, че е така — повтори той. — А вие откъде знаете всичко това?
— Важно ли е?
Известно време върлината размишлява.
— Да предположим, че не е важно — рече той.
— Проверката си е ваша работа — каза Виктор. — Аз повече нищо не знам. Довиждане.
— Къде се разбързахте изведнъж, почакайте малко — помоли го върлината. Той се пресегна към тоалетното шкафче и извади бутилка и чаша. — Толкова настоявахте да влезете, а сега изведнъж ще си тръгвате… Имате ли нещо против, ако пием от една чаша?
— Зависи какво — отвърна Виктор и отново седна.
— Шотландско е — каза върлината. — Да ви налея ли?
— Оригинално шотландско, така ли?
— Истински скоч. Дръжте.
Тон се пресегна да подаде чашата на Виктор.
— Добре си живеят някои хора — рече Виктор и пийна.
— Къде можем да се сравняваме с писателите — каза върлината и също отпи. — Защо не разкажете всичко по-ясно…
— Няма смисъл да настоявате — рече Виктор. — На вас ви плащат за това. Аз ви казах името, адреса сам го знаете, така че залавяйте се за работа. Още повече че наистина нищо не знам. Освен… — Виктор се позамисли и се престори, че изведнъж се е сетил за нещо. Върлината тутакси се хвана на въдицата.
— Освен какво? — каза той. — А? Освен?…
— Знам, че е отвлякъл един мокрец и че е действувал заедно с градските легионери. Как беше онзи там… Фламента… Ювента…
— Фламин Ювента — подсказа му върлината.
— Точно така. С него.
— Това за мокреца сигурно ли е? — попита върлината.
— Да. Аз се опитах да попреча и господин санитарният инспектор ме трясна с бокс по главата. А после, докато се въргалях на тротоара, те го отмъкнаха с една кола.
— Така, така — рече върлината. — Значи е бил Суман… Виж ти, браво на вас, Банев! Искате ли още уиски?
— Искам — каза Виктор.
Каквото и да говореше, колкото и да се напрягаше, както и да се настройваше, всичко това му беше противно. Е, нищо, помисли си. Слава богу, че поне за доносник не ставам. Никакво удоволствие не изпитвам, макар че сега ще започнат да се ядат един друг. Голем беше прав: не биваше да се забърквам в тази работа… Или пък Голем е по-хитър, отколкото си мисля?