Той замълча малко, за да попие ефекта от нашата реакция и тихо добави:
— Моето предложение за нови средства е за сериозна работа именно в тази област.
Бях малко смутен от това, което чух. Другите членове на съвета реагираха различно — едни бяха потресени, други се усмихваха иронично, а трети трепереха от възбуда.
— Искате да кажете, че тези… тези вампири на време просто ни изсмукват? — викаше нахалната ми съседка.
— Да, те просто засмукват времето. Не зная при какви условия, как, в продължение на колко време става това, но подробностите по моите доказателства можете да прочетете в писменото приложение, което оставям.
Някой се изсмя гърлено.
— Това са само фантазии, драги мой — беше чичо Джи, разбира се. — Вие не можете да докажете не само че някои ни граби, но и че въобще съществува време — във вашия смисъл, де!
— Не, не! — истерично пискаше до мен Дени. — Така е, чувствам го по себе си! Чувствам, че времето ми изтича някъде, самата аз изтичам… може би нещо ме засмуква!…
Малко остана да вметна нещо не дотам прилично, но се въздържах. Думата взе Мак:
— Вие споменахте, д-р Г., че всеки от нас е имал периоди, когато времето просто лети, както и обратните. Но нали това има своето убедително обяснение? Нали времето минава бързо, когато е запълнено с интересни занимания и едва-едва се влачи, когато правим нещо скучно, неприятно, мъчително?
— Така ли мислите? — засмя се снизходително д-р Г. — Наистина, поради липса на друго обяснение някои психолози се опитваха така да нагласят нещата. Но нека приемем, че този месец за Вас е бил наситен с много интересни и приятни изживявания, да кажем — пътуване в чужди страни. Какво ще забележим? Че месецът ни се струва не кратък като ден (както е по теорията), а напротив — дълъг като цяло шестмесечие, нали? Така ли е?… Има примери в полза и на едното, и на другото твърдение, но общ принцип няма, т.е. „законът“, измислен от психолозите, всъщност не съществува!
И той огледа всички ни с поглед, който трябваше да ни накара да сведем очи пред неговата изключителност. Това не ми хареса и смятам, че му го показах ясно. Този самоуверен доктор вече се държеше тъй, сякаш стиска съдбите на всички ни в шепата си и от изпросването на неговото благоволение зависи едва ли не бъдещето на цялото човечество, не само нашето. При това той реално не бе привел никакви доказателства — само косвени факти…
— Докторе — закряка кокошката до мен, — а как ще обясните, че сега годините летят много по-бързо, отколкото на времето? Сигурна съм, че ме изсмукват, че ме крадат, но защо сега това става по-интензивно от преди?
— Минутите пълзят, дните си вървят, месеците тичат, годините летят — промърмори някой до Мак и въздъхна.
— Знаете ли — започна нашият благодетел и кандидат-спасител на човечеството и запали цигарата, която някой вече услужливо бе успял да му поднесе, — знаете ли, изглежда, колкото и странно да звучи, че тези тайм-пирати имат, така да се каже, свой морал.
— Морал?!
— Морал или някакви принципи, към които се придържат, някакви правила или предпочитания. Не действат безразборно. Дълго обмислях ситуацията и дойдох до заключението, че ако действаха безразборно, отдавна щяха да предизвикат пълен хаос и сгромолясване на нашия свят. Но светът продължава да се движи, защото действат със сметка. Доят си ни като кравички, това е, планомерно и без да пилеят утрешната жътва заради една днешна суперреколта!
— Интересно… но защо все пак като… 17-годишна, да речем (е, не можеше да и се пречупи езикът да каже „като по-млада“, де, времето течеше нормално?
— Нали Ви казах, вероятно такива са моралните им норми. Сигурно имат за принцип да не смучат време от децата (затова е тъй дълъг детският ден) — нали не се знае от кое дете какво ще излезе и изчакват неговото израстване. Едва след като се изяви, решават дали могат, или не, да смучат времето му. Не се обиждайте, няма защо това да предизвиква у Вас чувство за малоценност (Ха-ха!) — вероятно защитени са само единици, отделни гении…
Всички се умъдриха — още малко и да повярват напълно на един… един психиатър ли, що ли… Време бе да се намеся.
— Д-р Г. — започнах аз, — д-р Г., имам един въпрос, който смятам, че ще ви затрудни, а без да отговорим на него, другите ни разсъждения са безсмислени.
— Моля? — той вдигна веждите си с лека досада.
— Какъв е смисълът? Откъде-накъде някой ще краде от индивидуалното време на други, след като не може да го използва? Защото, ако го взема за себе си, ще стане столетник, че и повече и бързо ще влезе в очите на околните, нали?