— Прав сте. Точен отговор не мога да дам — наистина те не могат да го прибавят към своето време тук. Но предполагам, че могат да го прехвърлят другаде и там да се ползват от него…
Това бе нова изненада за членовете на съвета.
— Къде другаде? Какво имате предвид?
— Мога само да предполагам. Един от вариантите е да прехвърлят откраднатото време в друга Вселена, паралелна на нашата, може би една от многото алтернативни Вселени, които съществуват. Донякъде като чужда валута — тук не можете да я харчите, но ако я прехвърлите в друга страна, там можете да си накупите сума неща!
— Е? И какво си купуват оттам нашите „тайм-пирати“?
— Знам ли? Може би разменят времето с местни „жители“ срещу някакви други ценности — да кажем, информация. Или пък… или пък са намерили начин да се прехвърлят и да живеят толкова, колкото време са донесли със себе си, за колкото имат „купон“. Нещо като двоен живот.
— И какво — изчезват ли от тукашния свят?
— Не, разбира се. В тукашната система, в нашия континуум са изминали части от секундата, а в това време те прекарват в другата Вселена, да кажем, няколко дни!
— Елегантно! Още малко и ще ме убедите!… Та това са пълни фантазии, това е дори отвъд фантастичното!
— Остава да ни кажете и как става това „прехвърляне“ в дублиращата ни Вселена — подкрепи ме ироничният чичо Джи. — Това е нещо, което едва ли лесно ще узнаем…
— Хайде, хайде, изплюйте камъчето… дайте хипотезата си…
— Е, добре… само като предположение… не е изключено това да става при някои по-особени психофизиологични състояния… при екстаз, да речем… или при оргазъм… може би…
Няколко души се разсмяхме дружно, а Дени прие със стоицизъм и стиснати устни този удар, още малко и щеше да намрази новоизпечения гуру… но не, вярата й надделя, тя си възвърна самообладанието и пак съучастнически се наведе напред.
— Председателю — казах аз решително. — Смятам, че това е достатъчно. Дори твърде много. Беше ми любопитно да слушам д-р Г., развличах се, надявам се, както и повечето от колегите, но да губим повече време с тези фантазии няма смисъл. Да благодарим на доктора за хубавия виц и да си продължим работата.
— Смятате ли… смятате, че…
— Естествено, не бих гласувал да се отпуска такъв сериозен кредит за толкова несериозна тема. И сигурно не съм сам. Мак?
— Мда… аз… аз също…
— Двамата с Мак сме на едно мнение. Чичо Джи?
— Да си призная, познавам мнозина, които ми пропиляват времето, но още не съм намерил начин да се оградя от тях — той се разсмя — Какво да се прави, човещина, не мога да гоня хората само защото не съм си дописал статията! Стигат ми всички тия бивши съученици, непознати съмишленици и амбициозни колежки, та да се занимавам сега с вашите „тайм-пирати“ ли, как беше! Хитро съшито, но абсолютно недоказано. И логически противоречиво. Това мистично време, което уж ни крадат — д-р Г. си го пълни всеки път с каквото съдържание му е удобно! Нека си изследва проблема, но да претендира за средства от нас… много дяволи сме виждали тук, нали?
Тръгнах си сам — Мак се бавеше някъде на втория етаж. Слязох в гаража и влязох в колата. Пет и петнадесет…
Хм… Този д-р Г. е наистина опасен… Много странна птица. Нещо е надушил… почти го е напипал — с малки неточности. Трябва веднага да съобщя, да вземем мерки срещу него. Интуицията му е чудовищна, но още нищо не може да докаже… Добре, че засмуках здраво тази кокошка — имам поне 3–4 часа на разположение и още тази вечер се прехвърлям във Вселена-бета… Яко се впих в нея, та ще мога да изцеждам по малко кокалестата мома и от разстояние още няколко дни. Виж, с д-р Г. не ми провървя — трябва всеки, който може, по малко да се залепи за него — а нали всички сме заинтересувани, бързо ще го свършим! Инак сме ужасно подозрителни един към друг — всички ние, паралелните екскурзианти с малко запаси трудно припечелено време. Но сега общите ни интереси са застрашени. Впрочем, не е ли застрашено самото ни съществуване? Ако повярват, ако измислят начин да ни познават?
Трябва да бързам… няколко часа на Бета ще ми стигнат да алармирам, все неколцина ще узнаят. Та не е ли неморално да ни спират нас, които така внимателно изсмукваме предимно силата на плевелите в недотам добре поддържаната човешка нива? Нима не е за общо благо изсмукването на такива като Дени? Е, стават и грешки…
…Седем часа… Какво?… Нали… нали току-що беше 5 и 15?!
Не може да бъде…
Дявол да го вземе… нима… нима някой се е залепил за мен?! И таз добра. Всичко друго, но не това… Впрочем… откъде този доктор с изпъкнали очи знае толкова много неща?