— Надявам се, че обичате яребици, мистър Клифтън — каза лорд Харви, когато поставиха птицата пред него. За първи път се обръщаха към него с „мистър“. — Лично ги застрелях.
Хари не успя да измисли подходящ отговор. Загледа как Джайлс взема ножа и вилицата и отрязва малки парченца от птицата, което му припомни за първото им хранене заедно в „Сейнт Бийд“. Когато чиниите на другите бяха опразнени, Хари беше успял да хапне само три хапки и се зачуди колко ли стар трябва да стане, преди да може да каже: „Не, благодаря, предпочитам още една супа“.
Нещата се пооправиха донякъде, когато поставиха в центъра на масата голям поднос с различни плодове, някои от които Хари не бе виждал никога. Искаше му се да попита домакина за имената им и за страните, от които са докарани, но си спомни за първия си банан, когато определено беше сгафил. Затова отново предпочете да следва примера на Джайлс и да гледа кое трябва да се бели, кое да се реже и кое може просто да се отхапе.
Когато приключи, дойде един слуга и постави до чинията му купа вода. Хари тъкмо се канеше да я вземе и да отпие, когато видя как лейди Харви потапя пръсти в своята купа и след това слугата й дава ленена кърпа, за да си избърше ръцете. Хари също топна пръсти във водата и кърпата се появи като по магия.
След вечеря дамите се оттеглиха в салона. Хари искаше да отиде при тях, за да може най-сетне да поговори с Ема и да й разкаже за всичко случило се, след като се беше отровила на сцената. Но веднага след като тя излезе, лорд Харви се облегна назад и направи знак на помощник-иконома да му поднесе пура. Друг прислужник му наля голяма чаша коняк.
Лорд Харви отпи, кимна и пред Джайлс и Хари също се появиха чаши. Икономът затвори кутията за пури и им наля чак тогава.
— Така — рече лорд Харви след две-три енергични дръпвания. — Да разбирам ли, че и двамата се надявате да продължите в Оксфорд?
— Хари е сигурна работа — отвърна Джайлс. — Аз обаче трябва да направя две-три стотици през лятото, за предпочитане едната на „Лордс“, ако искам изпитната комисия да погледне през пръсти на по-очевидните ми недостатъци.
— Джайлс е твърде скромен, сър — обади се Хари. — Има точно толкова шанс да влезе, колкото и аз. В края на краищата той е капитан не само на отбора по крикет, но и на училището.
— Е, ако успеете, това ще са три от най-щастливите години в живота ви, бъдете сигурни. Разбира се, стига хер Хитлер да не е толкова глупав, че да реши да повтори последната война с празната надежда, че ще обърне резултата.
Тримата вдигнаха чаши и Хари отпи първата си глътка коняк. Вкусът не му хареса и той се запита дали няма да е неприлично, ако остави питието, но лорд Харви му се притече на помощ.
— Може би е време да идем при дамите — рече той, пресуши чашата си, загаси пурата, стана и излезе от трапезарията, без да чака мнението на гостите си.
Двамата младежи го последваха към салона.
Лорд Харви седна до Елизабет, а Джайлс смигна на Хари и отиде при баба си. Хари седна до Ема на дивана.
— Колко галантно от твоя страна да изминеш целия път дотук, Хари — каза тя и докосна ръката му.
— Много съжалявам за случилото се след представлението. Искрено се надявам, че не аз съм причината за проблема.
— Как би могъл да си причината, Хари? Не си направил нищо, че баща ми да говори с мама по този начин.
— Но не е тайна, че баща ти не иска да сме заедно. Дори на сцената.
— Да говорим за това утре сутринта — прошепна Ема. — Ще си направим една дълга разходка из хълмовете. Така ще могат да ни подслушват само овцете.
— С най-голямо удоволствие — отвърна Хари. Искаше му се да хване ръката й, но твърде много погледи непрекъснато се стрелкаха в тяхна посока.
— Сигурно и двамата сте много уморени след такова изтощително пътуване — каза лейди Харви. — Защо не си легнете? Ще се видим утре на закуска.
Хари не искаше да си ляга — искаше да остане с Ема и да се опита да разбере дали е открила защо баща й е толкова против двамата да са заедно. Джайлс обаче незабавно стана, целуна баба си и майка си и пожела лека нощ. Хари нямаше друг избор, освен да последва примера му. Наведе се, целуна Ема по бузата, благодари на домакина за чудесната вечер и тръгна след Джайлс.
Докато вървяха по коридора, спря да се възхити на един натюрморт — купа плодове от някой си Пеплоу; в същия миг Ема изскочи от салона, прегърна го и нежно го целуна по устните.