Ема захлипа.
— Искам да си представите, ако това е възможно, какво изпитвам всеки път, когато видя този младеж, и как би се почувствал той, ако някога узнае, че може би съм отговорен за смъртта на баща му. Това, че Хари Клифтън стана най-добрият приятел на Джайлс и се влюби в дъщеря ми, е достойно за някоя древногръцка трагедия.
Отново скри лице в шепите си и известно време не каза нищо. Накрая вдигна очи.
— Ако искате да ме питате нещо, ще направя всичко по силите си да отговоря.
Джайлс изчака майка си да заговори първа.
— Виновен ли си, че си изпратил невинен човек в затвора за престъпление, което не е извършил? — тихо попита Елизабет.
— Не, скъпа — отвърна Барингтън. — Надявам се, че ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш, че не съм способен на подобно нещо. Стан Танкок беше обикновен крадец, който проникна в кабинета ми и ме обра. Единствената причина да го взема на работа след освобождаването му от затвора е тази, че той е шурей на Артър Клифтън.
За първи път от завръщането си Елизабет се усмихна.
— Татко, мога ли и аз да те питам нещо? — обади се Джайлс.
— Разбира се.
— Ти ли поръча двамата с Хари да бъдем следени, докато пътувахме за Шотландия?
— Да, Джайлс. Отчаяно исках да разбера къде са отишли майка ти и Ема, за да мога да им се извиня за отвратителното си поведение. Моля те, опитай да ми простиш.
Всички се обърнаха към Ема, която все още не бе казала нито дума. Когато заговори, думите й изненадаха всички.
— Ще трябва да разкажеш на Хари всичко, което разказа на нас — прошепна тя. — И ако той е склонен да ти прости, трябва да го приемеш в семейството ни.
— С удоволствие бих го приел в семейството, скъпа, макар че ще е разбираемо, ако той не пожелае да говори с мен. Но не мога да му разкажа истината за случилото се с баща му.
— Защо? — поиска да знае Ема.
— Защото майката на Хари ясно даде да се разбере, че не желае синът й да разбере как е умрял баща му, тъй като от малък са му казвали, че той бил храбър мъж и загинал във войната. До този момент аз спазвах обещанието си да не разкривам на никого какво се случи през онзи ужасен ден.
Елизабет Барингтън стана, отиде до съпруга си и нежно го целуна. Барингтън захлипа. След малко Джайлс отиде при тях и прегърна баща си през рамото.
Ема не помръдна от мястото си.
42.
— Майка ти винаги ли е изглеждала толкова добре? — попита Джайлс. — Или просто остарявам?
— Нямам представа — отвърна Хари. — Мога само да кажа, че и твоята майка е много елегантна.
— Колкото и да я обичам, тя изглежда направо праисторическо изкопаемо в сравнение с твоята — каза Джайлс, докато Елизабет Барингтън вървеше към тях с чадърче в ръка.
Подобно на всяко друго момче, Джайлс се ужасяваше от това в какъв ли костюм ще се появи майка му. Колкото до подбора на шапките, положението беше още по-зле и от това с мъжките вратовръзки, тъй като всяка майка и дъщеря се опитваха да се надминат една друга.
Хари се вгледа по-внимателно в майка си, която бъбреше с д-р Паджет. Трябваше да признае, че тя привлича повече внимание от другите майки, и намираше това за малко смущаващо. Беше обаче доволен, че вече не изглежда да има финансови грижи, и предполагаше, че стоящият от дясната й страна мъж има нещо общо с това.
Колкото и да беше благодарен на мистър Аткинс, идеята той да му стане пастрок изобщо не му харесваше. В миналото мистър Барингтън може и да бе проявявал прекалена ревност към дъщеря си, но Хари не можеше да отрече, че самият той се чувстваше по подобен начин по отношение на майка си.
Неотдавна тя му бе казала, че мистър Фрамптън бил толкова доволен от работата й в хотела, че я направил началник на нощната смяна и увеличил заплатата й. И наистина, Хари вече не трябваше да чака панталоните да му станат къси, за да бъдат сменени. Но дори той се изненада, когато тя не коментира цената на пътуването му до Рим с Дружеството на любителите на изкуството.
— Колко се радвам да те видя в деня на твоя триумф, Хари — каза мисис Барингтън. — Две награди, ако си спомням правилно. Съжалявам, че Ема не може да е с нас да сподели славата ти, но, както посочи мис Уеб, от нейните момичета не можело да се очаква да бъдат освободени заради нечий друг годишен акт, дори братята им да са училищни капитани.