За първия учебен ден на Джайлс в гимназията помолих да отида с тях, но само защото исках да видя Хари. Баща ми обаче не искаше и да чуе и въпреки че нарочно избухнах в сълзи, ме оставиха вкъщи с Грейс. Знаех, че папа е много ядосан, че на Джайлс не му е предложено място в Итън — нещо, което не разбирам и досега, защото изпита взеха доста момчета, които са по-тъпи от брат ми. За мама като че ли нямаше особено значение в кое училище ще продължи Джайлс, но аз бях доволна, че отива в Бристолската гимназия — това означаваше, че ще имам по-голям шанс отново да видя Хари.
Всъщност през следващите три години го видях повече от десет пъти, но той изобщо не си спомняше тези срещи, докато не се видяхме в Рим.
Онова лято бяхме във вилата в Тоскана. Един ден Джайлс каза, че искал да поговорим сериозно. Казваше го само когато иска нещо. Този път обаче се оказа нещо, което аз исках не по-малко от него.
— И какво искаш този път? — попитах го.
— Трябва ми повод утре да отида в Рим — каза той. — Уговорили сме се да се видим с Хари.
— Кой Хари? — попитах уж безразлично.
— Хари Клифтън, глупачке. От училището са на екскурзия в Рим и обещах да се измъкна и да прекарам деня с него. — Не беше нужно да казва, че папа няма да одобри подобно нещо. — Трябва само да попиташ мама дали може да те заведе до Рим утре.
— Но тя ще попита защо искам да ида в Рим.
— Кажи й, че искаш да разгледаш Вила Боргезе.
— Защо точно Вила Боргезе?
— Защото именно там ще е Хари утре в десет сутринта.
— А какво ще стане, ако мама се съгласи? Ще останеш с пръст в устата.
— Няма. Утре са канени на обяд от Хендерсънови в Арецо, така че ще предложа аз да дойда с теб.
— И какво ще получа в замяна? — попитах, защото не исках Джайлс да разбере колко много искам да видя Хари.
— Грамофонът ми — отвърна той.
— Все за мен или само временно?
Джайлс помълча малко, после каза неохотно:
— Все за теб.
— Искам го още сега — заявих.
За моя най-голяма изненада той се съгласи.
Бях още по-изумена, когато майка ми се хвана на номера. На Джайлс дори не му се наложи да предложи услугите си на придружител — папа настоя той да дойде с мен. Коварният ми брат се престори, че протестира, но накрая се примири.
На следващата сутрин станах рано и доста време не можех да реша какво да облека. Трябваше да е сравнително консервативно, ако не исках майка ми да заподозре нещо, но от друга страна, исках да съм сигурна, че Хари ще ме забележи.
Докато пътувахме с влака към Рим, отидох в тоалетната и обух едни копринени чорапи на мама и си сложих съвсем малко червило — толкова малко, че и Джайлс не можа да го забележи.
След като се регистрирахме в хотела, Джайлс поиска веднага да тръгнем за Вила Боргезе. Аз също исках.
Докато вървяхме през градините към вилата, някакъв войник се обърна да ме гледа. Беше ми за първи път и усетих как се изчервявам.
Щом влязохме в галерията, Джайлс хукна да издирва Хари. Аз изостанах и се престорих, че съм страшно заинтригувана от картините и статуите. Трябваше да се появя подобаващо.
Когато най-сетне ги настигнах, Хари говореше нещо на брат ми, макар че Джайлс дори не се преструваше, че го слуша — беше като омагьосан от екскурзоводката. Ако беше попитал мен, щях да му кажа, че няма никакъв шанс. По-големите братя обаче не слушат сестрите си, когато стане дума за жени; бих го посъветвала да направи коментар за обувките й, които ме накараха да й завиждам. Мъжете си мислят, че италианците са прочути само като автомобилни дизайнери. Изключение от това правило е капитан Тарант, който знае много добре как да се отнася с една дама. Брат ми би могъл да научи много от него. Джайлс гледаше на мен просто като на своята нетактична сестричка, не че имаше представа какво означава думата такт.
Избрах момента, приближих и зачаках Джайлс да ни запознае. Представете си изненадата ми, когато Хари ме покани на вечеря. Единствената ми мисъл бе, че не съм взела подходяща вечерна рокля. В ресторанта разбрах, че брат ми е платил на Хари хиляда лирети, за да се отърве от мен, но Хари отказвал, докато Джайлс не му обещал и плочата си на Карузо. Казах на Хари, че той е получил плочата, а аз — грамофона. Той не схвана.
Докато пресичахме улицата на път към хотела, той за първи път хвана ръката ми, а когато стигнахме отсрещния тротоар, аз не се пуснах. Личеше си, че Хари за първи път държи момиче за ръка, защото беше ужасно нервен и се потеше.