Опитах да направя нещата по-лесни за него да ме целуне, когато стигнахме до хотела, но той просто се ръкува и ми пожела лека нощ, сякаш бяхме стари другарчета. Намекнах, че може би ще се видим отново в Бристол. Този път той реагира по-позитивно и дори предложи най-романтичното място за следващата ни среща — градската библиотека. Обясни, че тя била място, където Джайлс не би стъпил за нищо на света. С радост се съгласих.
Когато Хари си тръгна и се качих в стаята си, беше малко след десет. Няколко минути по-късно чух Джайлс да отключва стаята си. Усмихнах се. Вечерта му с Катерина едва ли си струваше плочата на Карузо и грамофона.
Когато след две седмици се върнахме в Чу Вали, на масата във фоайето ме чакаха три писма от един и същ подател. Дори да забеляза, баща ми не каза нищо.
През следващия месец с Хари прекарахме много щастливи часове заедно в градската библиотека, без никой да заподозре нищо. Една от причините бе, че беше открил една стаичка, в която беше малко вероятно да ни намери някой, дори Дийкинс.
След като занятията започнаха и вече не можехме да се виждаме така често, усетих колко много ми липсва Хари. Пишехме си всеки ден и се опитвахме да си откраднем няколко часа през уикендите. И нещата сигурно щяха да продължат по този начин, ако не беше неволната намеса на д-р Паджет.
Една събота сутрин се видяхме на кафе в „Каруърдийн“ и Хари, който беше станал доста дързък, ми каза, че учителят му по английски убедил мис Уеб да позволи момичетата й да участват в тазгодишната постановка на Бристолската гимназия. На кастинга, който се проведе след три седмици, знаех ролята на Жулиета наизуст. Горкият невинен д-р Паджет не можеше да повярва на късмета си.
Репетициите означаваха, че можем да се срещаме цели три пъти в седмицата и да играем ролята на млади влюбени. Когато първата вечер завесата се вдигна, ние вече не играехме роли.
Първите две представления минаха толкова добре, че с нетърпение очаквах родителите ми да дойдат за последната вечер, макар да не бях казала на баща ми, че играя Жулиета — исках да го изненадам. Малко след като излязох на сцената се смутих, защото някой шумно напусна залата. Д-р Паджет обаче ни беше казал никога да не гледаме към публиката, тъй като магията се разваляла, така че нямах представа кой си е излязъл така демонстративно. Молех се да не е баща ми, но той не дойде зад кулисите след представлението и разбрах, че молитвата ми не е била чута. Още по-лошо бе, че бях сигурна, че това малко избухване е било насочено към Хари, макар тогава да не знаех защо.
Когато се прибрахме, с Джайлс седнахме на стълбището и слушахме поредния скандал между родителите ни. Този път обаче беше различно, защото никога не бях чувала баща ми да е така груб с мама. Когато стана непоносимо, се прибрах в стаята си и се заключих.
Докато лежах в леглото и си мислех за Хари, някой почука. Отворих и майка ми, без изобщо да се опитва да скрие сълзите си, ми каза да си събера някой малък куфар, защото заминаваме веднага. Таксито ни откара до гарата и пристигнахме точно навреме да хванем първия влак за Лондон. По пътя писах на Хари за случилото се и къде може да се свърже с мен. Пуснах писмото на гара Кингс Крос, преди да се качим на влака за Единбург.
Представете си изненадата ми, когато на следващата вечер Хари и брат ми се появиха в замъка Мългелри точно за вечеря. Прекарахме неочаквани и великолепни девет дни заедно в Шотландия. Изобщо не исках да се връщам в Чу Вали, макар че баща ми беше звънял и се бе извинил искрено за начина, по който се беше държал вечерта след представлението.
Все пак знаех, че рано или късно трябва да се върнем у дома. По време на една от дългите ни сутрешни разходки обещах на Хари, че ще се опитам да разбера защо баща ми е така враждебно настроен към него.
Когато се прибрахме, папа бе невероятно отстъпчив и готов за помирение. Опита се да обясни защо през годините се е държал толкова зле с Хари и майка ми, и Джайлс като че ли приеха историята му. Аз обаче не бях убедена, че ни е разказал всичко.
Нещата се усложниха още повече за мен, защото той ми забрани да казвам на Хари истината за смъртта на баща му, тъй като майка му била твърдо решена това да си остане в тайна. Имах чувството, че мисис Клифтън знае истинската причина баща ми да не одобрява ние с Хари да сме заедно, макар да ми се искаше да кажа и на двамата, че нищо не може да ни раздели. Нещата обаче се развиха по начин, който никога не бих могла да предвидя.