— Но защо?
— Защото баща ти сигурно мисли, че ще успее да те убеди да скъсаш с мен, ако разбереш как си изкарва хляба майка ми.
— Колко малко познава собствената си дъщеря — отсече Ема. — Сега съм още по-твърдо решена, че нищо няма да успее да ни раздели. И се възхищавам на майка ти още повече.
— Как така?! — възкликна Хари.
— Работи като сервитьорка, за да издържа семейството си, става собственичка на „При Тили“, след опожаряването му я обвиняват в палеж, но тя продължава да стои с високо вдигната глава и съзнанието, че е невинна. Намира си отново работа в хотел „Роял“, а когато я изхвърлят, отказва да се предаде. Получава чек за шестстотин паунда и за момент вярва, че всичките й проблеми са решени, само за да открие, че всъщност остава без пукнато пени точно когато й трябват пари, за да останеш в училище. В отчаянието си започва да…
— Но аз никога не бих…
— Тя никога не би ти казала, Хари, но е решила, че жертвата си заслужава.
Отново последва дълго мълчание.
— Боже мой — промълви Хари. — Как изобщо можех да си помисля нещо лошо за нея. — Погледна Ема в очите. — Искам да направиш нещо за мен.
— Всичко.
— Можеш ли да се видиш с майка ми? Под какъвто и да било предлог. Само се опитай да разбереш дали ме е видяла снощи на онова ужасно място.
— Откъде мога да разбера, ако не е склонна да признае?
— Ще разбереш — тихо каза Хари.
— Но ако те е видяла, ще ме попита какво си правил там.
— Търсех я.
— Но защо?
— Да й кажа, че са ми предложили място в Оксфорд.
Ема тихо седна на една задна скамейка в „Рождество Христово“ и зачака края на службата. Виждаше мисис Клифтън на третия ред — седеше до някаква възрастна дама. Хари изглеждаше малко по-спокоен при срещата им сутринта. Искаше да разбере съвсем конкретно нещо и Ема бе обещала да не прекрачва границите. Бяха изрепетирали по няколко пъти всеки възможен сценарий, докато тя не научи репликите си идеално.
След като възрастният свещеник благослови паството, Ема излезе в центъра на пътеката и зачака, така че мисис Клифтън да не може да я подмине. Когато я видя, Мейзи не успя да скрие изненадата си, но тя бързо се смени с дружелюбна усмивка. Бързо дойде при нея и я представи на възрастната дама.
— Мамо, това е Ема Барингтън, приятелка на Хари.
Старицата се ухили.
— Приятелка или приятелка?
— Приятелка — с гордост отвърна Ема.
Възрастната дама отново се ухили, но не и Мейзи.
— Е, радвам се, че се видяхме — каза бабата на Хари. — Не мога да седя тук и да бъбря цял ден обаче. Имам да готвя. — Тръгна към изхода, но спря и се обърна. — Ще обядваш ли с нас, госпожице?
Хари беше очаквал подобен въпрос и Ема имаше отговор за него.
— Много мило от ваша страна, но родителите ми ще ме чакат.
— И правилно — отбеляза старицата. — Винаги трябва да уважаваш желанията на родителите си. Хайде довиждане.
— Мога ли да повървя с вас, мисис Клифтън? — попита Ема, след като излязоха от църквата.
— Разбира се, мила.
— Хари ме помоли да дойда да ви видя, защото знае, че бихте искали да научите, че са му предложили място в Оксфорд.
— О, чудесна новина! — възкликна Мейзи и я прегърна. Внезапно се сети и попита: — Но защо той самият не дойде да ми каже?
Отново готов отговор.
— Наказан е — каза Ема с надеждата, че няма да прозвучи като заучено. — Трябва да преписва пасажи от Шели. Брат ми е виновен. Разбирате ли, след като научил добрата новина, вмъкнал в училището бутилка шампанско и снощи ги хванали да празнуват.
— Това толкова порочно ли е? — попита Мейзи и се засмя.
— Явно доктор Паджет мисли така. Хари ужасно съжалява.
Мейзи се разсмя толкова искрено, че Ема остана напълно убедена, че няма представа, че синът й е влизал в клуба. Искаше й се да зададе още един въпрос, който я озадачаваше, но Хари беше категоричен: „Щом майка ми не иска да зная как е умрял баща ми, тъй да бъде“.
— Съжалявам, че не можеш да дойдеш за обяд, защото има нещо, което исках да ти кажа — рече Мейзи.
— Може би някой друг път.
46.
Хари прекара следващата седмица в очакване на поредната бомба. И извика от радост, когато тя гръмна.
В последния ден от срока Джайлс получи телеграма, че му се предлага място в Брейсъноус Колидж, Оксфорд, специалност история.